|
fuck you
{{Обща химия}}
wogiueadfo8gyufadidfoidyswgfowwdrfeefuygrfgeigoiygyghfuryegygygrueiygrtygoighhhtfeoyghgh
'''Химията''' е [[наука]], която изучава състава, структурата и свойствата на [[Вещество|веществата]] ([[химичен елемент|химичните елементи]] и техните [[Химично съединение|съединения]]), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни [[химична реакция|химични реакции]]. Като [[Природни науки|природна наука]] химията изучава строежа на веществото, съставено от [[атом]]и, [[молекула|молекули]] и [[йон]]и, и обяснява химичните процеси с помощта на понятията [[енергия]] и [[ентропия]].
Дяловете на химията се групират според вида на изучаваните вещества или според начина на изследване. Така [[Неорганична химия|неорганичната химия]] изучава неорганичните вещества, [[Органична химия|органичната химия]] – [[Органично съединение|органичните съединения]], [[биохимия]]та – веществата и химичните процеси в живите [[Организъм|организми]], [[физикохимия]]та – трансформациите на [[енергия]]та при химичните процеси, [[Аналитична химия|аналитичната химия]] – състава и структурата на веществата. През последните години се обособяват множество специализирани и интердисциплинарни области, като [[неврохимия]]та – химичното изучаване на [[нервна система|нервната система]].
== История на химията ==
Първата химична реакция, овладяна от човека, е [[горене]]то. Въпреки това в продължение на хилядолетия [[огън]]ят е считан за мистична сила, която превръща едно вещество в друго (дървото – в пепел, водата – в пара), като при това се отделят [[светлина]] и [[топлина]]. Огънят участва в множество дейности на хората от ранните общества – както в бита (например [[готвене]] и [[осветление]]), така и в производството ([[грънчарство]], топене на [[метал]]и, изработка на [[тухла|тухли]] и направа на инструменти).
Древните хора са се опитвали да разберат защо различните вещества имат различни свойства (цвят, плътност, аромат), защо съществуват в различни [[Агрегатно състояние|агрегатни състояния]] (газообразни, течни и твърди) и защо реагират по различен начин, когато са изложени например на температурни промени. Обща черта на древните теории е опитът да се открият малък брой първични елементи, които съставят всички останали вещества в природата. Вещества като [[въздух]]а, [[вода]]та и [[почва]]та, различни форми на [[енергия]], като огъня и светлината, и по-абстрактни понятия като идеите, [[Етер (физика)|етера]] и [[небе]]то са често срещани в древните цивилизации, например в гръцката, индийската, китайската и тази на [[маите]]. Всички те считат въздуха, водата, земята и огъня за основни елементи.
=== Атомизъм в Древна Гърция ===
{{основна|Атомизъм}}
Един от първите научни опити за обяснение на някои химични явления е древногръцкият [[атомизъм]], който възниква едновременно с учението за четирите основни елемента – огън, вода, въздух и земя.<ref>{{cite web
|last=Lucretius
|title=de Rerum Natura (On the Nature of Things)
|work=The Internet Classics Archive
|publisher=Massachusetts Institute of Technology
|date=50 BCE
|url=http://classics.mit.edu/Carus/nature_things.html
|accessdate=9 януари 2007}}
</ref><ref>{{cite web
|last=Simpson
|first=David
|title=Lucretius (c. 99 – c. 55 BCE)
|work=The Internet History of Philosophy
|date=29 юни 2005
|url=http://www.iep.utm.edu/l/lucretiu.htm
|accessdate= 9 януари 2007}}
</ref> За основатели на атомизма се смятат философите [[Левкип]] и [[Демокрит]], които заявяват, че [[атом]]ите са най-малките, неделими частици материя. Приблизително по същото време подобна концепция разработва индийският философ [[Канада (философ)|Канада]]. Тези теории са изцяло умозрителни поради липсата на [[емпиризъм|емпирични]] данни. Без научни доказателства е лесно да се отрече съществуването на атомите. [[Аристотел]] се обявява против съществуването на атомите през [[330 г. пр.н.е.]]
=== Алхимически период ===
{{основна|Алхимия}}
[[Файл:Ca' Rezzonico - Gli alchimisti 1757 - Pietro Longhi.jpg|мини|Алхимици в търсене на философския камък]]
Алхимическият период ([[III век|III]]–[[XVII век]]) е времето на търсене на [[философски камък|философския камък]]. Алхимическата теория, основана на античните представи за четирите елемента, се преплита с [[астрология]]та и [[мистика]]та. Алхимическият период се разделя на три по-малки периода – Александрийска, Арабска и Европейска.<ref>[http://etext.virginia.edu/cgi-local/DHI/dhi.cgi?id=dv1-04 etext.virginia.edu]</ref>
==== Александрийска алхимия ====
В [[Александрия]] става съединяване на теориите на [[Платон]] и Аристотел с практическите знания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото название „химия“ произхожда от древното название на [[Египет]] – „Кем“ или „Хем“.<ref>Сабадвари Ф., Робинсон А. История аналитической химии. – М.: Мир, 1984. С. 16.</ref><ref>Джуа М. Указ. соч. С. 13.</ref><ref>Всеобщая история химии. Возникновение и развитие химии с древнейших времен до XVII века. – М.: Наука, 1980. 399 с.</ref><ref>Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX века. – М.: Наука, 1969. 455 с.</ref> Понякога се счита, че терминът идва от [[Гръцки език|гръцки]] – ''χυμος'' или ''χυμενσιζ''.
Основният предмет на изучаване на [[алхимия]]та са металите. В преплитането с [[астрология]]та се ражда и специфична символика и съответствие: [[сребро]] – [[Луна]], [[живак]] – [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Мед (елемент)|мед]] – [[Венера (планета)|Венера]], [[злато]] – [[Слънце]], [[желязо]] – [[Марс (планета)|Марс]], [[калай]] – [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[олово]] – [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Покровител на химията в Александрия става египетският бог [[Тот]] или неговият гръцки аналог [[Хермес]]. От този период са останали и някои писмени доказателства, че египетските алхимици са познавали [[амалгама]]та – процеса на позлатяване и извличането на злато и сребро от [[руда|руди]].
Сред най-важните представители на гръцко-египетската алхимия, чието имена за дошли до наши дни, може да се отбележат [[Болос Демокритос]], [[Зосим Панополит]] и [[Олимпиодор Младши]]. Написаната от Болос книга „''Физика и мистицизъм''“ (около [[200 г. пр.н.е.]]) се състои от четири части, занимаващи се със злато, сребро, [[скъпоценни камъни]] и пурпур. Болос предлага за първи път идеята за преобразуването на металите – превръщането на един метал в друг (особено неблагородни метали в злато), която се превръща в основна задача на алхимичния период. Зосим в своята [[енциклопедия]] (3 век) определя химията като изкуството за правене на злато и сребро, описва ''тетрасомат'' – поетапен процес на получаване на изкуствено злато, и по-специално обръща внимание на забраната за разкриване на тайните на това изкуство.
От Александрийския период са запазени много [[Херметизъм|херметични]] текстове, които представляват опит за философско-мистично обяснение на трансформациите на веществата, включително известният „Изумрудена таблица“ на [[Хермес Трисмегист]].
Сред безспорните практическите постижения на гръцко-египетските алхимици трябва да се включат откриването на амалгамирането. Амалгама на златото започва да се прилага при позлатяването. Александрийските учени подобряват метода за извличане на злато и сребро от руди, като за целта широко използват живак, произвеждан от [[цинобър]] или [[каломел]]. В допълнение към практическата стойност, уникалната способност на живака да образува амалгама допринася за третирането на живака като „специален, първичен“ метал. Алхимиците разработват начин за почистване на златото.
==== Арабска алхимия ====
[[Файл:Jabir ibn Hayyan.jpg|мини|ляво|Гебер]]
Теоретичната основа на арабската алхимия продължава да бъде учението на Аристотел. Въпреки това, развитието на алхимична практика изисква нова теория, основана върху химичните свойства на веществото. [[Джабир ибн Хайян]] (Гебер), смятан за баща на химията от мнозина,<ref>Zygmunt S. Derewenda, ''On wine, chirality and crystallography'',''Acta Crystallographica Section A: Foundations of Crystallography'', vol. 64|pages=246 – 258</ref><ref>
John Warren (2005). „War and the Cultural Heritage of Iraq: a sadly mismanaged affair“, ''Third World Quarterly'', Volume 26, Issue 4 & 5, p. 815 – 830.</ref><ref>Dr. A. Zahoor (1997), [http://www.unhas.ac.id/~rhiza/saintis/haiyan.html JABIR IBN HAIYAN (Jabir)], University of Indonesia</ref><ref>Paul Vallely, [http://news.independent.co.uk/world/science_technology/article350594.ece How Islamic inventors changed the world], ''The Independent''</ref> в края на [[8 век]] разработва нова теория за произхода на металите, според която металите се образуват на два различни принципа. Златото е смятано за съвършен метал и Джабир смята, че за неговото получаване се изисква специално вещество, което той нарича [[философски камък]] (''Lapis Philosophorum''), или еликсир. Този еликсир е трябвало да притежава и много други свойства – да лекува болести и дори да дава [[Смърт|безсмъртие]].<ref>Рабинович В. Л. Образ мира в зеркале алхимии. – М.: Энергоиздат, 1981. C. 63.</ref><ref>Фигуровский Н. А. История химии. – М.: Просвещение, 1979. С. 17.</ref> Живачно-сярната теория е теоретична основа на алхимията за следващите няколко века. В началото на [[10 век]], друг виден арабски алхимик, [[Ар-Рази]] (Разес), усъвършенства тази теория, като добавя към живака и сяра на принципа на твърдостта, или философската сол.
Арабската алхимия, за разлика от Александрийската, е доста рационална, мистичните елементи в нея са повече по традиция. В допълнение към основната теория на алхимията, по време на арабския етап се раждат понятията лабораторна техника и оборудване, методика на експеримента и апаратура. Арабските алхимици безспорно достигат несъмнени практически успехи – те извличат [[антимон]], [[арсен]], и очевидно, [[фосфор]], произвеждат [[оцетна киселина]] и разреждат разтвори на минерални киселини. Важно събитие при арабските алхимици е създаването на рационална [[фармация]] и [[аптека|аптеки]], като е разработена традицията на древната [[медицина]].
==== Европейска алхимия ====
[[Файл:William Fettes Douglas - The Alchemist.jpg|мини|''Алхимикът'' от Сър Уилям Фет Дъглас]]
Научните разработки на арабските алхимици постепенно проникват в Средновековна Европа през [[13 век]]. Техните съчинения и книги са преведени най-напред на [[Латински език|латински]], а след това и на други европейски езици. В Европа към символиката на алхимията се прибавят много елементи от [[митология]]та и [[християнство|християнската религия]]. В европейската алхимия има много повече [[мистика]], отколкото в арабската. Както църковните, така и светските власти нееднократно забраняват заниманията с алхимия. [[Данте Алигиери]] в своето най-известно произведение, „[[Божествена комедия]]“, поставя в осмия кръг на [[ад]]а всички онези, които се занимават с алхимия. В същото време тя процъфтява в [[манастир]]ите и кралските дворове.
Сред най-големите имена на европейските алхимици могат да се отбележат [[Алберт Велики]], [[Роджър Бейкън]], [[Арналдо де Виланова]], [[Реймонд Лулий]] и [[Васил Валентин]]. Р. Бейкън дава определение на алхимията както следва: „''Алхимията е наука за това как да се подготви състава, или еликсира, който, когато се добави към неблагородни метали, ги прави перфектни метали''“.
Към началото на [[14 век]] европейската алхимия за първи път постига значителни успехи и по този начин е в състояние да се съревновава и победи арабската по отношение на разбиране на свойствата на материята. През 1270 г. италианският алхимик Бонавентура при опитите си да получи универсален разтворител, получава разтвор на [[амониев хлорид]] в [[азотна киселина]], който може да разтваря златото, наричано още царя от металите (оттам произлиза и названието на този разтвор – [[царска вода]]). Псевдо-Гебер, един от най-значимите средновековни европейски алхимици, които работят в [[Испания]] през 14 век и който подписва своите съчинения с името Гебер, прави подробно описание на концентрирани минерални киселини ([[сярна киселина]] и [[азотна киселина]]). Използването на тези киселини в алхимичната практика води до значително увеличение на знанията на алхимиците за веществата.
В средата на [[13 век]] в [[Европа]] започва производството на [[барут]], като първото му описание (дадено не по-късно от 1249 г.) очевидно е направено от Р. Бейкън (често упоменаван от монах Б. Шварц, което дава основание да бъде считан за основател на барутното дело в [[Германия]]). Появата на [[огнестрелно оръжие|огнестрелното оръжие]] е силен стимул за по-нататъшното развитие на алхимията и преплитането ѝ със [[занаят]]чийската химия.
=== Раждане на химията като наука ===
[[Файл:Lavoisier-statue.jpg|мини|[[Антоан Лавоазие]] се смята за „баща на съвременната химия“.]]
[[Файл:Robert Boyle 0001.jpg|мини|ляво|[[Робърт Бойл]], един от основателите на съвременната химия чрез използване на подходящо експериментиране, което допълнително разделя химията от алхимия]]
През 1605 г., сър [[Франсис Бейкън]], публикува „''Усъвършенстване и напредък на обучението''“, в което се съдържа описание на това, което по-късно ще бъде известно като [[научен метод]].<ref>{{cite web | last = Asarnow | first = Herman | title = Sir Francis Bacon: Empiricism | work = An Image-Oriented Introduction to Backgrounds for English Renaissance Literature | publisher = University of Portland | date = 8 август 2005 | url = http://faculty.up.edu/asarnow/eliz4.htm | accessdate = 22 февруари 2007}}</ref> През 1615 г. Жан Бегин публикува ''Tyrocinium Chymicum'', ранен учебник по химия, и в него включва първото по рода си [[химично уравнение]].<ref>Crosland, M.P. (1959). „The use of diagrams as chemical 'equations' in the lectures of [[William Cullen]] and [[Joseph Black]].“ ''Annals of Science, Vol 15, No. 2'', Jun.</ref>
Смята се, че [[Робърт Бойл]],<ref>[http://understandingscience.ucc.ie/pages/sci_robertboyle.htm Роберт Бойл, биография]</ref> наричан понякога и от някои бащата на химията, прилага и усъвършенства съвременния [[научен метод]] и започва да отделя по този начин химията от алхимията.<ref>[http://understandingscience.ucc.ie/pages/sci_robertboyle.htm Robert Boyle]</ref> Той е атомист, но предпочита думата корпускула, или частица, вместо атом. Има различни приноси в химията, като законът на Бойл, опити за изработване на корпускулярна теория и полагане основите на химичната революция.<ref>{{Cite journal|author=Ursula Klein|title= Styles of Experimentation and Alchemical Matter Theory in the Scientific Revolution|journal=Metascience|publisher=[[Springer Science+Business Media|Springer]]|issn=1467 – 9981|volume=16|issue=2|date=July 2007|doi=10.1007/s11016-007-9095-8|pages=247 – 256 [247]|postscript=<!--None-->}}</ref> През 1754 г. [[Джоузеф Блек]] изолира [[въглероден диоксид]], който той нарича „фиксиран въздух“.<ref>{{cite web | last = Cooper | first = Alan | title = Joseph Black | work = History of Glasgow University Chemistry Department | publisher = University of Glasgow Department of Chemistry | year = 1999 | url = http://www.chem.gla.ac.uk/dept/black.htm | accessdate = 23 февруари 2006 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20060410074412/http://www.chem.gla.ac.uk/dept/black.htm |archivedate = 10 април 2006}}</ref> [[Карл Вилхелм Шееле]] и [[Джоузеф Пристли]] независимо един от друг изолират [[кислород]], наречен „огнен въздух“.<ref>{{cite web | title = Joseph Priestley | work = Chemical Achievers: The Human Face of Chemical Sciences | publisher = Chemical Heritage Foundation | year = 2005 | url = http://www.chemheritage.org/classroom/chemach/forerunners/priestley.html | accessdate = 22 февруари 2007}}</ref><ref>{{cite web | title = Carl Wilhelm Scheele | work = History of Gas Chemistry | publisher = Center for Microscale Gas Chemistry, Creighton University | date = 11 септември 2005 | url = http://mattson.creighton.edu/History_Gas_Chemistry/Scheele.html | accessdate = 23 февруари 2007}}</ref>
Но човекът, който официално е признат за основоположник на съвременната химия, е [[Антоан Лавоазие]], френски учен, формулирал [[закон за запазване на масата|закона за запазване на масата]] през 1789 година.<ref>[http://scienceworld.wolfram.com/biography/Lavoisier.html Lavoisier, Antoine (1743 – 1794) -- from Eric Weisstein's World of Scientific Biography], ScienceWorld</ref> Независимо от него, в [[Русия]] през [[18 век]] [[Михаил Ломоносов]] формулира закона за запазване на веществото при химичните реакции и закона за запазване на енергията, като развива оригинални схващания за молекулния строеж и природата на топлината. С това химията придобива строго количествен характер, което позволява да бъдат направени надеждни прогнози. През 1800 г. [[Алесандро Волта]] открива химичната батерия и по този начин слага основите на [[електрохимия]]та.<ref>{{cite web | title = Inventor Alessandro Volta Biography | work = The Great Idea Finder | publisher = The Great Idea Finder | year = 2005 | url = http://www.ideafinder.com/history/inventors/volta.htm | accessdate = 23 февруари 2007}}</ref> През 1803 г. [[Джон Далтон]] открива няколко важни закона, които по-късно носят неговото име.<ref name=dalton>{{cite web | title = John Dalton | work = Chemical Achievers: The Human Face of Chemical Sciences | publisher = Chemical Heritage Foundation | year = 2005 | url = http://www.chemheritage.org/classroom/chemach/periodic/dalton.html | accessdate = 22 февруари 2007}}</ref> След като [[Фридрих Вьолер]] през [[19 век]] успява (макар и случайно) да синтезира [[органично съединение]] от неорганични, се откриват огромни нови възможности за развитие в областта на химията.
==== Периодичната таблица на елементите ====
В продължение на столетия към списъка на химичните елементи се прибавят нови. За огромно постижение в химията се смята организирането и подреждането на този списък от елементи от руския учен [[Дмитрий Менделеев]]. Това спомага да се разбере вътрешната структура на атома. Менделеев не само успява да подреди елементите, но и да предскаже свойствата на тези, които тогава все още не са били открити и местата им в периодичната таблица са били празни – [[германий]], [[галий]] и [[скандий]]. Той прави това през 1870 година, като галият е открит през 1875 и проявява почти всички свойства, предречени от Менделеев.
След откритията на [[Ърнест Ръдърфорд]] и [[Нилс Бор]], отнасящи се до структурата на атома, и особено след откритието на [[радиоактивност]]та се налага учените драстично да променят някои свои представи за света и природата.
== Основни раздели ==
[[Файл:Талантлив химик.jpg|мини|ляво|Химична лаборатория]]
[[Файл:Lab bench.jpg|мини|Лаборатория, Институт по биохимия, Университета в [[Кьолн]]]]
Химията обикновено се разделя на няколко основни подобласти, както и на няколко основни интердисциплинарни и по-специализирани области:<ref>[http://www.thecanadianencyclopedia.com/index.cfm?PgNm=TCE&Params=A1ARTA0001555 The Canadian Encyclopedia: Chemistry Subdisciplines]</ref>
* [[Аналитична химия]] – анализ на проби от вещества, с цел да се определи техният [[химичен състав]] и [[Химична структура|структура]]. Част аналитичната химия е създаване на стандартизирани експериментални методи, които намират приложение във всички останали експериментални области на химията.
* [[Биохимия]] – изследване на [[Химично съединение|химичните съединения]], [[Химична реакция|химичните реакции]] и химичните взаимодействия, които протичат в живите [[Организъм|организми]]. Биохимията е тясно свързана с [[Органична химия|органичната химия]], както и с [[молекулярна биология|молекулярната биология]], [[генетика]]та, [[медицинска химия|медицинската химия]].
* [[Неорганична химия]] – изследване на свойствата и реакциите на неорганичните вещества. Разграничението между органична и неорганична химия не е твърдо и двете области понякога се застъпват, например при [[Металоорганична химия|металоорганичната химия]].
* [[Органична химия]] – изследване на [[Органично вещество|органичните вещества]]. По дефиниция органичните вещества са тези, които имат за основа въглероден скелет.
* [[Теоретична химия]] – изследване на химията чрез фундаментални теоретични системи, обикновено базирани на [[математика]]та и [[физика]]та.
* [[Физикохимия]] – изучаване на фундаменталните физични свойства, в частност на трансформациите на [[енергия]]та и [[динамика]]та, при химичните системи и процеси. Важни подразделения на физикохимията са [[химическа термодинамика|химическата термодинамика]], [[химическа кинематика|химическата кинематика]], [[електрохимия]]та, [[статистическа механика|статистическата механика]] и [[спектроскопия]]та. Физикохимията е тясно свързана с [[молекулярна физика|молекулярната физика]], [[квантова химия|квантовата химия]] и [[теоретична химия|теоретичната химия]].
* [[Ядрена химия]] – изследване на взаимодействията на съставните елементи на атома и на [[трансмутация]]та.
Някои други по-тесни области на химията са [[агрохимия]]та, [[астрохимия]]та, [[Атмосферна химия|атмосферната химия]], [[геохимия]]та, [[Колоидна химия|колоидната химия]], [[кристалохимия]]та, [[магнетохимия]]та, [[Математическа химия|математическата химия]], [[неврохимия]]та, [[петрохимия]]та, [[Радиационна химия|радиационната химия]], [[стереохимия]]та, [[супрамолекулярна химия|супрамолекулярната химия]], [[термохимия]]та, [[фотохимия]]та, [[Химично инженерство|химичното инженерство]], [[ятрохимия]]та.
== Основни понятия ==
=== Елементарна частица ===
{{основна|Елементарна частица}}
Елементарните частици са основните градивни блокчета на материята, нейните фундаменти, от които са изградени композитните частици като [[протон]]ите или [[неутрон]]ите. Стандартният модел във Физиката на елементарните частици класифицира, подрежда и обяснява свойствата и взаимодействията им. Единствената ненаблюдавана, но предсказана теоретично частица от Стандартния модел е [[Хигс бозон]]ът.
=== Атом ===
{{Основна|Атом}}
Атомът е считан за основната градивна частица на веществото и се състои от плътна централна част, наречена атомно ядро, която е с положителен [[електричен заряд]], заобиколена от облак [[електрон]]и с отрицателен електричен заряд. Атомното ядро е изградено от протони и неутрони. Електроните в атома са свързани с ядрото с електромагнитна сила. Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си чрез химична връзка в [[молекула|молекули]].
=== Молекула ===
{{основна|Молекула}}
Молекулата е повече или по-малко устойчиво съчетание от определен брой атоми, свързани помежду си чрез химични връзки. Молекулите се считат за неутрални и всичките им валентности са наситени. Молекула, която се състои от огромен брой атоми, се нарича [[макромолекула]].
=== Йон ===
{{основна|Йон}}
Йоните са електрически заредени частици, образувани при отделяне или приемане на [[електрон]]и от атоми или молекули. Броят на електроните не е равен на броя на протоните и съответно положително заредените йони се наричат [[катион]]и, а отрицателно заредените – [[анион]]и.
=== Вещество ===
{{Основна|Химично вещество}}
Химичното вещество е материал с определена и постоянна химическа структура, с други думи физическа субстанция с обособен и специфичен химичен състав. Такива са химичните елементи и химичните съединения.
Вещество в съвременната физика се нарича вид материя, съставена от [[фермион]]и или съдържаща фермиони наред с [[бозон]]и и има маса в покой. Състои се от частици, най-често електрони, протони и неутрони. Последните две образуват ядрата на атомите. При необикновени обстоятелства, например в неутронните звезди, могат да съществуват необичайни видове вещества. Под вещество в биологията се разбира материя, образуваща тъканите на организмите. От химична гледна точка веществата се делят на чисти и [[смес]]и.
=== Химичен елемент ===
{{основна|Химичен елемент}}
Химичен елемент се нарича група от атоми с еднакъв брой протони в ядрата си. Атомите на химичните елементи не могат да бъдат разделени или превърнати в други атоми с помощта на химични средства.
Повечето химични елементи могат да образуват няколко прости вещества с различен строеж и различни свойства. Явлението се нарича [[алотропия]], а отделните прости вещества на един елемент могат да преминават от едно в друго чрез химични процеси.
=== Химична връзка ===
{{основна|Химична връзка}}
Химичната връзка представлява връзката, която се осъществява между атомите или между йоните във веществата. Тя се осъществява чрез обща електронна двойка. Основна причина при свързването на атомите е понижаването на енергията им в хода на взаимодействието, защото телата с по-ниска енергия са по-стабилни, по-устойчиви. Създаването на съвременна теория за химичната връзка стана възможно едва след изясняването на строежа на електронната обвивка на атомите на химичните елементи и утвърждаване на представата за електричната природа на силите, обуславящи химичното сродство между атомите и възникването на химична връзка.
=== Химична реакция ===
{{основна|Химична реакция}}
Химичната реакция е явление, при което едни вещества се превръщат в други вещества, най-често различни по състав и строеж от изходните. В нея участват градивните частици на веществата – атоми, молекули или йони. В хода на реакцията частиците се прегрупират. Веществата, които се получават при превръщането, се наричат продукти на реакцията. Реакциите протичат, съпроводени от някакви външни признаци: отделяне на [[газ]], [[топлина]] или [[светлина]], образуване на [[утайка]] от неразтворимо вещество или промяна на цвета. Условията за протичане на реакцията са увеличаване на контактната повърхност на реагентите или на [[енергия]]та им чрез нагряване.
=== Агрегатно състояние ===
{{основна|Агрегатно състояние}}
Агрегатното състояние е състояние на веществото, което се характеризира с определени качествени свойства. Изменението на агрегатното състояние се съпровожда със скокообразно изменение на [[Свободна енергия на Гибс|свободната енергия]], [[плътност]]та, [[ентропия]]та и други основни физически характеристики. Агрегатното състояние е следствие и резултат на [[фазов преход]].
Агрегатните състояния на веществата са пет: [[твърдо тяло|твърдо]], [[течност|течно]], [[газ]]ообразно, [[плазма]] и [[Бозе-Айнщайнова кондензация]]. Те зависят от [[налягане]]то и [[температура]]та. При повишаване на температурата веществото се топи и преминава в течно състояние. Често дадено агрегатно състояние се нарича и фаза, затова при преминаване от едно в друго агрегатно състояние казваме, че настъпват фазови превръщания.
=== Основни химични закони ===
==== Закон за запазване на масата ====
{{основна|Закон за запазване на масата}}
Законът за запазване на масата гласи, че масата на система от вещества е постоянна, независимо от процесите, протичащи в нея. Това е частен закон и важи само за химични взаимодействия. Съвременната наука показва, че е възможно при определени условия в затворена система да възникне масов дефект. Това означава, че независимо от процесите, които протичат масата на веществата преди и след реакцията е еднаква. Този закон е изведен от руския учен [[Михаил Ломоносов]].
==== Закон за запазване на енергията ====
{{основна|Закон за запазване на енергията}}
Законът за запазване на енергията е основен природен закон, изведен емпирически. Той гласи, че пълната енергия на една затворена система е константа по отношение на времето, т.е. се запазва с времето. Казано по друг начин, енергията може да се преобразува от една форма в друга, но не може да бъде създадена или унищожена.
Законът за запазване на енергията е универсален. Първият закон на термодинамиката изключва възможността за вечен двигател (перпетуум мобиле) от първи род. Днес понятието запазване на енергията се отнася за сумарната енергия на една система във времето. Тази енергия е съставена от всички форми на енергия, притежавани от системата.
== Вижте също ==
* [[Число на Авогадро]]
* [[Химическа промишленост]]
* [[Наркотични вещества]]
* [[Периодична система на елементите]]
* [[Списък на химически теми|Списък на химическите теми]]
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.youtube.com/user/periodicvideos Проект ''The Periodic Table of Videos'' – Видео записи за химия на сайта youtube.com]
{{Природни науки}}
{{Химия (клонове)}}
[[Категория:Химия| ]]
| 