'''Антониниан''' ({{lang|la|antoninianus}}) е общоприето в [[нумизматика]]та название на [[Римска империя|римска]] [[сребро|сребърна]] (впоследствие [[Мед (елемент)|медна]]) [[монета]], която започва да се сече през [[214]] г. или [[215]] г. по заповед на император [[Каракала]]. Названието на монетата идва от пълното име на Каракала – Марк Аврелий Антонин. Равнява се на два [[денария]]. Външно антонинианаантонинианът се отличава от [[денарий|денария]] по малко по-големия размер и това, че императорите са изобразявани на него не с лавров венец, а с корона.
Появата на антонинианантониниана се налага в резултат на финансовите трудности и ускорения инфлационен процес в Римската империя през 3 век. Макар и по-голям по размер, антонинианаантонинианът съдържал само 1,5 пъти повече сребро от денария, въпреки официално обявената двойна стойност. Това накарало търговците да приравняват истинската му стойност спрямо тази на стоките, а това довело до покачване на цените и допринесло още повече за обезценяването на римската валута. Опит да спре това прави [[Александър Север]], който прекратява издаването на антониниани. Следващите императори са принудени да възобновят сеченето му и той става основната парична единица на пазара. След средата на 3 век антониниана е в масова употреба, но бързо губи покупателната си способност. Количеството на сребро в монетата спада от 50% до под 30% в средата на века, след което се произвежда от посребрена бронзова сплав, билон или дори мед, при [[Галиен]] и [[Клавдий II]]. Следващите императори правят опити да възвърнат стойността на валутата, но те са неуспешни. Отсичането на антониниан спира при [[Диоклециан]].
