Банатска българска книжовна норма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: тире (ползвайки Advisor)
Ред 9:
 
== Особености на банатската книжовна норма ==
Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект. Типична черта на банатския говор е гласната „[[ы]]“, която замества „и“. Друга присъща фонологическа особеност на банатския български диалект е наличието на „é“, която се произнася вместо ударено „е“, редукцията на „o“ в „у“ и най-характерната особеност на източнобългарските говори – редукция на „e“ в „и“. Банатските българи казват ''puljé'' вместо ''поле'', ''sélu'' вместо ''село'', ''ugništi'' вместо ''огнище''. Друга особеност на банатския говор е палатализацията на крайния съгласен звук, което е типична черта и в други [[славянски езици]], но в [[български език|българския език]] тази особеност се среща само в диалектите – книжовното ''Великден'' в банатския говор звучи като ''Великдень''.
 
В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от [[немски език|немски]] (''drot'' от немското ''Draht'', „жица, тел“; ''gang'' от ''Gang'', „антре, коридор“), [[унгарски език|унгарски]] и [[сръбски език|сръбски]], което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетническия Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20% от речниковия състав. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина, по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например ''Marija Velčova'' се изписва като ''Velčov Marija''. От женските фамилните имена често отпада и окончанието „а“, така ''Velčova'' става ''Velčov''.