Уикипедия

Павел Калитин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м y
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Павел Калитин
| име-оригинал =
| категория = воененофицер
| описание = руски офицер
| портрет = Kalitinpavp.jpg
| портрет-описание =
| пол =
| роден-място = Псковска губерния, [[Русия]]▼
| име-рождено =
| починал-място = [[Стара Загора]], [[България]]▼
| роден-дата = [[30 август]] [[1846]]
| националност = {{RUS}}▼
▲| роден-място = Псковска губерния, [[РусияРуска империя]]
| работил = военен▼
| починал-дата = [[19 юли]] [[1877]]
▲| починал-място = [[Стара Загора]], [[БългарияОсманска империя]]
▲| националност = {{RUSРусия}}
▲| работил = военен
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
'''Павел Петрович Калитин''' е руски офицер, [[подполковник]],. участникУчастник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
== Биография ==
Павел Калитин е роден на 30 август 1846 г. в Псковска губерния, област с богати традиции във военното изкуство. Произхожда от семейство на небогат дворянскипотомствен роддворянин. Следващ заветите на предците си, избира професията на военен. Постъпва на служба като [[юнкер]] на 25 август 1863 г. в Павловския Кадетски корпус. <ref>КарапеевПрез 60-те години на XIX век, И.веянията на „Новото време“, Славныйизвестно сыноще Россиикато епоха на велики промени, геройсвързани Болгариис отмяна на крепостничеството и с големи военни реформи, 2009привличат Павел Калитин. На 7 август 1865 г. талантливият 19-годишен юноша завършва с първи разряд Павловския Кадетски корпус и му е присвоено първо офицерско звание прапощчик.</ref>
 
Пред младия офицер се открива възможност за блестяща военна кариера в столичния [[Санкт Петербург]]. Отхвърляйки предложенията на началниците за лека служба, приема разпределение последователно в Оренбургски Линеен батальон и 1-ви Туркестански Стрелковистрелкови батальон. Участва в покоряването на Средна Азия и превземането на [[Бухара]], [[Хива]], [[Коканд]] и Махрама (1862-1876). Награден с Орден „Свети Владимир“ IV ст. и [[Златнозлатно оръжие „За храброст“]]. Повишен във военно звание [[подполковник]] от 1876 г. <ref>Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.</ref>▼
През 60-те години на XIX век, веянията на „Новото време“, известно още като епоха на велики промени, свързани с отмяна на крепостничеството и с големи военни реформи, привличат Павел Калитин. На 7 август 1865 г. талантливият 19-годишен юноша завършва с първи разряд Павловския Кадетски корпус и му е присвоено първо офицерско звание [[прапоршчик]].
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. КомандирЗанимава се с първоначалната организация на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Назначен е за командир на 3- ата дружина от 2-ра бригада на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. В нейния състав е 3-та ''Знаменна опълченска рота'', на която е поверено [[Самарско знаме|Самарското знаме]].▼
▲Пред младия офицер се открива възможност за блестяща военна кариера в столичния [[Санкт Петербург]]. Отхвърляйки предложенията на началниците за лека служба, приема разпределение последователно в Оренбургски Линеен батальон и 1-ви Туркестански Стрелкови батальон. Участва в покоряването на Средна Азия и превземането на [[Бухара]], [[Хива]], [[Коканд]] и Махрама (1862-1876). Награден с Орден „Свети Владимир“ IV ст. и [[Златно оръжие „За храброст“]]. Повишен във военно звание [[подполковник]] от 1876 г. <ref>Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.</ref>
 
[[Файл:Death of col. Kalitin.jpg|мини|260px|ляво|Подвигът на подполковник Павел Калитин при спасяването на Самарското знаме]]▼
=== Участие в Руско-турската война (1877-1878) ===
▲Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Командир на 3- а дружина от 2-ра бригада на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. В нейния състав е 3-та ''Знаменна опълченска рота'', на която е поверено [[Самарско знаме|Самарското знаме]].
 
Бие се храбро при овладяване на [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход през юли 1877 г.]] от Предния Руски отряд (с командир, [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]). Загива в епичната [[Битка при Стара Загора]] срещу Централната османска армия (с командир, [[Сюлейман паша]]) на 19/[[31 юли]] [[1877]] г., отбранявайки [[Самарско знаме|Самарското знаме]] от обградилите го турски войници.<ref>Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с.54-55 </ref>. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето. <ref>[[Стефан Кисов]], „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204 </ref>.▼
▲[[Файл:Death of col. Kalitin.jpg|мини|260px|Подвигът на подполковник Калитин при спасяването на Самарското знаме]]
 
Командира на рота от 3-та дружина подпоручик [[Стефан Кисов]] пише:
▲Бие се храбро при овладяване на [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] от Предния Руски отряд (командир, [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]). Загива в епичната [[Битка при Стара Загора]] срещу Централната османска армия (командир, [[Сюлейман паша]]) на 19/[[31 юли]] [[1877]] г., отбранявайки [[Самарско знаме|Самарското знаме]] от обградилите го турски войници.<ref>Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с.54-55 </ref>. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето. <ref>[[Стефан Кисов]], „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204 </ref>.
 
[[Стефан Кисов]] пише: " Юнаци''„Юнаци! дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убит, и като пое подаденото му знаме, скомандува: „подире ми, юнаци!“ и дръпна да възвие коня си. В този момент два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен – мъртъв".<ref>[[Стефан Кисов]], „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204 </ref>мъртъв“.''
 
Подвигът на подполковник Павел Калитин е увековечен в много картини, изобразяващи го как със сетни сили, намушкан с щикове, предава Самарското знаме на своите другари – българските опълченци. Днес неговото име носят парк и улица в [[Стара Загора]], улици в [[Габрово]], [[София]], [[Варна]] и [[Шумен]], както и село [[Калитиново]].▼
== Памет ==
▲Подвигът на подполковник Павел Калитин е увековечен в много картини, изобразяващи го как със сетни сили, намушкан с щикове, предава Самарското знаме на своите другари – българските опълченци. Днес неговото име носят парк и улица в [[Стара Загора]], улици в [[Габрово]], [[София]], [[Варна]] и [[Шумен]], както и село [[Калитиново]].
 
В руския град Холм, [[Новгородска област]], е издигнат негов паметник. Намира се на едноименната улица и е дарение от жителите на Стара Загора.
 
== Източници ==
<references />
* Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.
 
* Кисов С. „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204.
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с.54-55.
{{СОРТКАТ:Калитин, Павел}}
[[Категория:Руски офицери]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Павел_Калитин“.