Западна Дунавска равнина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Мамамия Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахната редакция 9677842 на 46.47.96.100 (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 10:
* на юг – с [[Предбалкан]]а. Граница започва от северното подножие на уединената височина [[Връшка чука]], след това следи подножието на северния разседно обусловен стръмен склон на [[Рабишка могила|Рабишката могила]] (461 м), а по̀ на изток морфотектонски изразената граница се проследява по северното подножие на планинския рид [[Венеца]] (904 м) и [[Широка планина]] (941 м), където по протежението на северното бедро на Белоградчишката [[антиклинала]] ясно проличава морфоложката изява на разломно-дислокационните структури. При село [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]] границата пресича река [[Огоста]] и продължава на изток по северното подножие на разседно обусловения склон на [[Владимировски рид|Владимировския рид]]. Още по̀ на изток обхожда от север уединената височина [[Борованска могила]] и продължава на изток в южната околност на село [[Враняк]]. При село [[Чомаковци]] границата пресича река [[Искър]], следейки на изток подножието на праволинейния и стръмен разседно-обусловен северен склон на [[Маркова могила]], обхожда откъм север по-високия хълмист релеф и достиг до село [[Телиш]].
== Релеф ==
Западната област на Дунавската равнина се отличава с равнинно-хълмист характер, със средна надморска височина от 130 м, в който се наблюданат съчетанието на плоски вододели, каньоновидни и асиметрични долини и крайдунавски алувиални низини. Земите с надморска височина от 0 до 200 м заемат 6128,2 km<sup>2</sup> или 84,7%, а тези с височина от 200 до 600 м – 1106,7 km<sup>2</sup> или 15,3%. При проследяването на на нейната цялостна топографска повърхнина прави впечатление видимо изразеният наклон към север-североизток. В морфохидрографско и комплексно физикогеографско отношение Западната Дунавска равнина може да бъде диференцирана на две добре обособени подобласти – Тополовецко-Арчарска и Ломско-Искърска.
Тополовецко-Арчарската подобласт се простира от долината на река [[Тимок]] до западния вододел на река [[Лом (река)|Лом]]. Тя се отличава с плоски вододели и дълбоко всечените каньоновидни долини на реките [[Тополовец (река)|Тополовец]], [[Видбол]], [[Войнишка река|Войнишка]] и [[Арчар (река)|Арчар]].
От западния вододел на река [[Лом (река)|Лом]] до вододела между реките [[Искър]] и [[Вит]] се простира източната – Ломско-Искърска подобласт. Тук с голяма яснота се открояват простиращите се от югозапад на североизток асиметрични вододелни ридове, между които са тясно свързаните с тях добре изразени асиметрични долини на реките [[Лом (река)|Лом]], [[Цибрица]], [[Огоста]], [[Скът]] и [[Искър]]. асиметричните вододелни ридове се отличават с просторни полегати източни склонове, които на изток постепенно и незабележимо преминават към заливната тераса на съседната речна артерия. И обратно, западните склонове на асиметричните ридове се спускат стръмно към леглото на съответната река. Тези морфографски особености на на асиметричните вододелни ридове сес съпровождат с простираща се от югозапад на североизток воделна линия минаваща твърде близко до западния и на значително разстояние от съответния по̀ на изток приток на Дунав. Особено обширна и равна е леко наклонената на изток и североизток повърхнина на [[Златия (Област)|Златията]] в междуречието на [[Цибрица]] и [[Огоста]].
Непосредствено на юг от река Дунав се проследяват стръмните и отчасти терасирани от екзогенните процеси склонови откоси на вододелните ридове в северната периферия на Западната Дунавска равнина. Между тези вододелни ридове покрай река Дунав се простира цяла редица от крайбрежни алувиални низине – [[Видинска низина|Видинската]], [[Арчаро-Орсойска низина|Арчаро-Орсойската]], [[Цибърска низина|Долноцибърската]], [[Козлодуйска низина|Козлодуйската]] и [[Островска низина|Островската]]. Особено голяма площ заемат [[Видинска низина|Видинската]] и [[Козлодуйска низина|Козлодуйската]] низина, чиято незначителна средна надморска височина е от 30 до 35 м.
Най-изразителните форми на релефа в Западната Дунавска равнина са:
* [[Арчаро-Орсойска низина]] (36,8 км<sup>2</sup>)
* [[Бреговско-Новоселска низина]] (70,4 км<sup>2</sup>)
* [[Видинска низина]] (224,6 км<sup>2</sup>)
* [[Винаровски височини]] (222 м)
* [[Гламата]] (възвишение, 334 м)
* [[Златия (област)|Златията]] (льосово плато, височина 120 – 140 м)
* [[Капитаница]] (льосово плато, 225 м)
* [[Козлодуйска низина]] (45,2 км<sup>2</sup>)
* [[Островска низина]] (25,6 км<sup>2</sup>)
* [[Равнището]] (льосово плато, 140 – 160 м)
* [[Цибърска низина]] (Долноцибърска низина, 21,5 км<sup>2</sup>)
== Геоложки строеж ==
| |||