Уикипедия

Деветосептемврийски преврат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Опа!
Етикет: Връщане
добавки
Ред 34:
На 2 септември е образувано ново правителство от коалиция на основните опозиционни и антигермански партии, начело с [[Константин Муравиев]]. На Отечествения фронт са предложени 4 места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентация, като на 4 септември прекратява съюза с Германия, започва разоръжаване на германските войски на територията на страната и освобождава политическите затворници.{{hrf|Вачков|2009|97 – 98}}
 
На същия ден германски войски пленяват щаба на [[Първи окупационен корпус|българския окупационен корпус]] в [[Нишка Баня]] и щабовете на българските дивизии, [[Територии под българска окупация в Недичева Сърбия (1942–1944)|окупирали Сърбия]]. На [[5 септември]] правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], за да се избегне дезорганизацията на българските войски в Македония, която става факт след Деветосептемврийския преврат.{{hrf|Везенков|2014|212}} В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт, за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България.<ref>Проф. Георги Марков: Историята не трябва да се пренаписва, а да се преосмисля. [https://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2008/01/13/447429_vrushtaneto_na_arhivite_v_moskva_-_misiiata_ne_e/ в-к Дневник, 05 сеп 19].</ref><ref>Връщането на архивите в Москва - – мисията не е невъзможна. [https://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2008/01/13/447429_vrushtaneto_na_arhivite_v_moskva_-_misiiata_ne_e/ в-к "Дневник"„Дневник“ 13 яну 2008].</ref>
 
В тази ситуация водачът на „[[Ратник]]“ проф. [[Асен Кантарджиев]] се опитва по телефона да убеди командващия [[Пета армия]] в Скопие – ген. [[Кочо Стоянов]], да предприеме марш към София и да свали правителството, като направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942 – 1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> Стоянов напуска Скопие на път за София, за да проучи ситуацията. През този период след консултации в София, [[Иван Михайлов]] пристига в Скопие с намерение да провъзгласи създаването на [[Независима република Македония]], но разбирайки, че съдбата ѝ отново е предрешена, се отказва. Междувременно генерал-майор Стоянов е арестуван на 6 септември в София и заговорът се проваля.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88</ref> Същия ден в щаба на [[Пета българска армия]] е получена заповед всички окупационни части да се съберат и след това заедно да се изнесат към старите граници. По този начин Пета армия фактически трябва да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България. При тези обстоятелства на [[5 септември]] Съветският съюз обявява война на Царство България.
Ред 47:
На 30 август 1944 година Комунистическата партия организира демонстрация в София, преминала от [[Съдебна палата (София)|Съдебната палата]] до съветското посолство, а след това малка група демонстранти отива до германското посолство и разбива прозорците му с камъни.{{hrf|Недев|2014|170}} През следващите дни подобни демонстрации зачестяват.{{hrf|Недев|2014|170}} На 6 септември е обявена стачка на трамвайните работници в София, правителството ги подлага на мобилизация, а на следващия ден е разпръсната тяхна демонстрация, при което са убити един демонстрант и стрелялия по него полицай.{{hrf|Недев|2007|615}}{{hrf|Недев|2014|170 – 171}}
 
На 65 – 7 септември, в настъпилото безвластие след обявената от Съветския съюз война, започват вълнения в различни части на България. Във [[Варна]] и [[Бургас]] Отечественият фронт установява контрол над администрацията малко преди пристигането на съветските войски.{{hrf|Недев|2007|615}} Властта е предадена на представители на Отечествения фронт и в няколко десетки други селища, но това са изключения и дори в окупираните от Съветския съюз области като цяло правителството запазва контрола си до преврата в София.{{hrf|Везенков|2014|272 – 278}} На 7 септември са нападнати затворите в [[Силистра]] и [[Плевен]] и затворниците са освободени, а при разпръскването на демонстрация на миньори в [[Перник]] са убити 6 души.{{hrf|Недев|2007|615}} Същият ден е обявена стачка на работниците в тютюневата промишленост в [[Пловдив]], но предвидената демонстрация е предотвратена от полицията.{{hrf|Недев|2014|171}} На 8 септември има стачки в още няколко града, като [[Габрово]] и [[Асеновград]], както и на железничари в София, които завземат централата на казионния [[Български работнически съюз]].{{hrf|Недев|2014|171}}
 
Тези акции не дават възможност на Отечествения фронт да установи контрол над страната, както констатира командващият НОВА комунистът [[Добри Терпешев]].{{hrf|Недев|2007|615 – 616}} В навечерието на преврата комунистическата партия не разполага със съществени ресурси в столицата – около 600 партийни членове, 72 членове на [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]], а от 6 септември – с още 20 партизани от [[Шопски партизански отряд|Шопския отряд]].{{hrf|Недев|2007|615 – 616}} Поради слабия отзвук на демонстрациите в столицата БРП дори отменя планирания за 8 септември митинг.{{hrf|Везенков|2014|191}}
Ред 97:
Армията в цялата страна фактически признава новото правителство, остава в поделенията си и не взима отношение към смените в местната администрация. На много места създадените комитети на ОФ започват да предявяват различни искания към военните поделения – за съдействие при разоръжаването на полицията, за допускане на партизаните в селищата или за предоставяне на оръжие и други продукти. Това често предизвиква напрежения, но в резултат на преговори на място или получени инструкции от военното командване, в рамките на няколко дни те са преодолени.{{hrf|Везенков|2014|243 – 246}}
 
Случаите на открита съпротива срещу преврата са единични, най-често свързани с отказ за допускането на външни лица в полицейски участъци. На места се стига до престрелки, като до отделни жертви се стига в [[Дупница]], [[Кумарица]] и [[Юнаците]].{{hrf|Везенков|2014|247 – 248}} Най-тежките инциденти са в [[Хасково]], където при опит за навлизане на партизани във военно поделение е убит командирът на [[Втори армейски артилерийски полк]] [[Велико Маринов]], трима други офицери и един комунист, и в [[Долни Лозен]], където поручик Георги Дървингов, командир на батарея в 4-и дивизионен артилерийски полк не позволява замяната на българското знаме в общината и комендантството с червено, и след като е нападнат от въоръжени комунисти, стреля по тях с картечница, при което загиват трима местни жители, той самият и още един войник.<ref>{{cite book hrf| last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2| page = 247 - – 248}}</ref><ref name="Янев 2019">{{cite book | title = Време да живеем | last = Янев | first = Кирил | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1984 | edition = | publisher = Профиздат | location = София | isbn = | doi = | pages = 219 - – 222 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
По-сложно протича процесът на завземане на властта в окупираните територии. Макар армията там да признава новото правителство, много командващи се отнасят с резерви към предаването на властта на местните комунисти. Така в Беломорието части на комунистическата [[Гръцка народна освободителна армия]] са допуснати в градовете дни след преврата и под натиск от правителството, като с тази цел районът е посетен от Добри Терпешев, а в [[Драма (град)|Драма]] това става едва на 22 септември. Армията в много случаи укрива български чиновници и полицаи, заплашени от саморазправа от страна на местните комунисти.{{hrf|Везенков|2014|267 – 268}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Деветосептемврийски_преврат“.