Разлика между версии на „Искърски пролом“

м (век; козметични промени)
 
== Географско описание ==
Проломът започва северно от град [[Нови Искър]] на 514520 m н.в. и се насочва на север. Разчленява [[Софийска планина]] на две части и в този си участък служи за граница между планините [[Мала планина]], [[Понор (планина)|Понор]] и [[Козница (Стара планина)|Козница]] на запад и [[Голема планина]] на изток. След село [[Лакатник]] реката завива на изток, като тук някъде е средната надморска височина на пролома от 362 m и тук той служи за граница между [[Врачанска планина]] на север и [[Ржана планина]] на юг. (Всички изброени планини са част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]). Завършва южно от град [[Мездра]] на 210 m н.в.
 
Проломът е образуван чрез антецедентно всичане на река [[Искър]] в епейрогенно издигащата се Старопланинска верига. Пресича напряко дълбоко денудираните през терциера Свогенска и Берковска антиклинала и разкрива техните ядки. При цикличното ерозионно всичане на реката през кватернера се образуват 6-7 тераси, като най-високата и най-старата е на 110-120 m над реката. Някои от терасите корелират с изходите на множеството пещери в склоновете. В пролома река [[Искър]] приема притоците си [[Батулийска река]] (десен), Дълбочица (ляв), [[Искрецка река]] (ляв), [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] (десен) и др. При устията на реките в палеозойските лесно разрушими скали на диабазфилитоидната формация проломът се разширява. На север от [[Гара Бов]] се стеснява и на места придобива каньоновиден характер с живописен изглед – при село [[Лакатник]], [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] и село [[Лютиброд]]. Склоновете на пролома са силно обезлесени, а запазената растителност е антропогенно изменена. Горите са запазени в ограничени територии. Големи площи от склоновете са заети от бивши обработваеми земи и са подложени на силна ерозия. Често се проявяват сипеи и срутища. При устията си в [[Искър]] страничните притоци образуват наносни конуси.
Анонимен потребител