Божица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 36:
 
=== В Османската империя ===
Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да изкараизкарва прехраната си в продължение на столетия в неполодороднатанеплодородната местност. Рудниците са били [[вакъф]], отдаван под наем на [[турци|турски]] предпиемачи. Краят на божичкото рударство настъпва през първата половина на XIX век и се свързва с изсичането на околните [[бук]]ови гори, които служат за източник на [[дървени въглища|гориво]] за [[вигна|вигните]] и [[Мадан (металургия)|мадана]]<ref>Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 280 – 281.</ref><ref>Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 655 – 656.</ref>.
 
В селската църква „Свети Никола“ са запазени стенописи от XVII век,също така надпис още от XIV век.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.11, ISBN:978-954-91977-2-3, 2007 г.</ref> За Божичката църква Константин Иречек отбелязва, че в Народната библиотека са постъпили от тази стара църква два ръкописа от XVI век.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.16, ISBN:978-954-91977-2-3, 2007 г.</ref>
В селската църква „Свети Никола“ са запазени стенописи от началото на [[17 век|XVII век]].
 
За разлика от много от останалите села в района, през [[19 век|XIX век]] Божица не е господарско село и обработваемата земя принадлежи на местните жители. По това време божичани се славят и като добри строители, които работят в различни краища на днешна България и Сърбия.