Божица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
=== В Османската империя ===
Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да
В селската църква „Свети Никола“ са запазени стенописи от XVII век,също така надпис още от XIV век.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.11, ISBN:978-954-91977-2-3, 2007 г.</ref> За Божичката църква Константин Иречек отбелязва, че в Народната библиотека са постъпили от тази стара църква два ръкописа от XVI век.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.16, ISBN:978-954-91977-2-3, 2007 г.</ref>
За разлика от много от останалите села в района, през [[19 век|XIX век]] Божица не е господарско село и обработваемата земя принадлежи на местните жители. По това време божичани се славят и като добри строители, които работят в различни краища на днешна България и Сърбия.
| |||