Филибер дьо Наяк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
 
== Падането на Смирна ==
През 1402 г. в битката при Анкара султан [[Баязид I]] е разбит от войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и това едва не довежда до края на Османската империя. Крепостта [[Смирна]], защитавана от гарнизон от двеста рицари хоспиталиери е застрашена, затова магистър Филбер дьо Наяк изпраща флота си начело с адмирал Буфилио Паницати, който да подсили защитата на града. Орденът взима сериозни мерки за защитата на крепостта. Основните приготовления по защитата са концентрирани върху скалистия полуостров, върху който се намира Смирна, където се издига укрепление, защитаващо входа към пристанището. То бива отделено от материка, като между него и сушата е изкопан дълбок ров. Рицарите, които са са издържали обсадата на османците преди, отказват предложението на Тимур да приемат исляма и да му плащат данък. Тимур нарежда на един от военачалниците си да построи голяма платформа от дървени стълбове, за да възпрепятства вражеските кораби да влизат в пристанището. Започва масиран обстрел на стените с катапулти, който оцелелите хоспиталиерски защитници по-късно определят като “втори Потоп”. След двуседмична обсада сапьорите на Тимур успяват да сринат външните крепостни стени като изгарят подпорите им и монглоите нахлуват в Смирна. Съпротивата на рицарите е безмилостно смазана. Тези, които оцеляват, се изтеглят към корабите си. Няколкото хоспиталиерски кораба, които идват на помощ, обръщат платната обратно към Родос, тъй като се изплашват от огромните катапулти на Тимур, разположени при входа на пристанището. Местното население, според действащите тогава мюсюлмански закони, касаещи третирането на непредал се град, бива поголовно изклано.След падането на Смирна, генуезката колония Нея [[Фокея]] на брега на Мала Азия се предава без бой, а Франческо II Гатилузо, владетел на [[Лесбос]] се задължава да плаща данък на Тимур. Филбер дьо Наяк прави опит да си върне Смирна, но рицарите му загубват кураж, когато от стените на града върху тях политат отрязаните глави доскорощните им другари. Хоспиталиерите успяват отново да се закрепят на брега на Мала Азия в района на древния [[Халикарнас]], където магистър Филибер дьо Наяк нарежда да бъде изграден [[Бодрум кале|замъка "Св.Петър']] или "Петрониум" (изговаряно от турците като [[Бодрум]]).Тази крепост остава в ръцете на ордена до 1523г.
<ref>A History of the Crusades: The fourteenth and fifteenth centuries,Kenneth Meyer Setton</ref>.