Жан льо Менгр: Разлика между версии

През 1396г маршал Бусико взима участие във френско-унгарския кръстоносен поход срещу Османската империя, ръководен от император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и [[Жан Безстрашни]], граф на Невер.Негов близък съветник е опитният военачалник и политик Енгерад дьо Куси. Кавалерията е под командването на  Жан льо Менгр. Войската наброява 10 000 французи, 1000 англичани,6000 германци,8000 унгарци,общо 16 000 души.Армията пресича  река Дунав при Оршова и напредва като превзема Видин и Оряхово. На 25 септеври 1936г. в [[Битка при Никопол|битката при Никопо]]<nowiki/>л. кръстоносците претърпяват жестоко поръжение. Цветът на западното рицарство е унищожен, а множество високопоставени благородници (Жан дедьо Виен,Филип дьо Бар,[[Жан Безстрашни|Жан Бестрашни]], Енгеред де Куси и Жан льо Мегр) са пленени. В последствие льо Менгр е освободен от султан [[Баязид I]],за да преговаря за откупването на останалите пленени рицари.<ref name="Terra Balcanica">Terra Balcanica-между Изтока и Запада.{{без страници}}</ref>

През пролетта на 1399 г. френскяит крал [[Шарл VI]] изпраща френски експедиционен корпус от хиляда и двеста рицари, под командата на маршал Бусико, който трябва да помогне на визнтийска столица [[Константинопол]], която е обсадена от османците. По пътя към него се присъединяват кораби на [[Генуезка република|Генуа]] и [[Венецианска република|Венеция]] и [[хоспиталиери]] от [[Родос]]. Съюзническият флот е посрещнат радостно с надежда от [[Мануил II Палеолог]]. Под съвместното ръководство на императора и Бусико кръстоносците успяват временно да премахнат надвисналата опасност над столицата на [[Византия]]. В края на 1399г. придружен от Бусико, императорз Мануил се отправя на запад за да търси военна подкрепа срещу османцитеосманската заплаха.<ref name="Terra Balcanica">Terra Balcanica-между Изтока и Запада.{{без страници}}</ref>

През лятото на 1403 г. френският маршал Бусико и великия магистър на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите]] [[Филибер дьо Наяк]] планират кръстоносен поход срещу [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]]. Обединеният флот на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите]] от [[Родос]] и генуезците от [[Хиос]] и [[Лесбос]] извършва поредица от нападения срещу крайбрежието на бившето [[графство Триполи]], намиращо се под властта на мамелюците. Първата цел по пътя на армадата е пристанището [[Алания (Турция)|Алания]] ( Канделоро). Бусико и магистъра стоварват отряд от 800 рицари, които превземат крепостта, разграбват града и запалват всички кораби. Местният емир моли за мир и е принуден да се постави в услуга на кръстоносците.Следващият град, атакуван от рицарите е [[Триполи (Ливан)|Триполи]] на ливанското крайбрежие. Флота продължава на юг където разграбва и изгаря незащитения град Батрун (Ал-Батрун). На десети август 1403 г. рицарите достигат [[Бейрут]] и също го подлагат на опустошение. Следващата цел на похода е древния град [[Сидон]] ( или [[Сайда]]), който е защитаван от превъзхождащ противник. След десант на брега, рицарите не успяват да задържат пристанището и се оттелгят на корабите. Флотът променя курса си в северна посока и атакува гр. [[Лаодикея]] на малоазийското крайбрежие, след което се завръща в [[Родос]].<ref>The Papacy and the Levant, 1204 – 1571: The thirteenth and fourteenth centuries.{{без страници}}</ref>