Алфонс дьо Ламартин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
?
м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
Ред 83:
 
[[Файл:Vetren-PZ-Lamartine-memorial.jpg|мини|180px|Паметникът на Ламартин във Ветрен.]]
Той признава политическите и духовните качества на българите и прозира тяхното по–светлопо-светло бъдеще: „Те (българите) презират и мразят турците; те са узрели напълно за независимост и образуват заедно със сърбите, техните съседи, основите на бъдещите държави в Европейска Турция. Страната, която населяват, ще стане скоро възхитителна градина, ако безогледното и групово потисничество – не на турското правителство, а на турската администрация – ги остави да обработват земята с малко по–голямапо-голяма сигурност; те са влюбени в земята ...“ <ref>Д. Цанев, „За българите“, София, 1981.</ref>
 
Още по-конкретен и ясен е Ламартин в реч на трибуната във френския парламент (1834 г.): „Това е една многобройна нация, честна, работлива, която повече не възприема турците и се надява да ги отхвърли веднага.“<ref>Vues, discours et articles sur la question d´Orient. P., 1840.</ref>