Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

м
Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
м (fixlink)
м (Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-)
== Проза ==
[[Файл:Hans Holbein, the Younger - Sir Thomas More - Google Art Project.jpg|мини|Авторът на „Утопия“* е писател, политик и религиозен деец.]]
[[Томас Мор]] е високопоставен кралски чиновник и религиозен деец, но и писател-хуманист. Пише стихове на латински и английски. Превежда на английски съчиненията на [[Джовани Пико дела Мирандола|Пико дела Мирандола]] (1463 – 1494), придружени от коментар и биография. Мор е основоположник на английската [[историография]] с недовършената си „История на крал Ричард III“, отпечатана след екзекуцията му. Половин столетие по–къснопо-късно тази книга е основният източник за Шекспир при написването на прочутата му историческа драма.
 
Славата си на хуманист Мор дължи главно на „[[Утопия (Томас Мор)|Утопия]]“. Мор завършва ръкописа си във Фландрия (Брюге), а отпечатването възлага на Петрус Егидий, на когото прави сърдечно посвещение от четири страници. Подобно на Еразмовата „Похвала на Глупостта“ книгата обхваща стотина страници и е написана на латински. Първото издание е през 1516 г. в [[Льовен]], а първото английско издание е осъществено едва през 1551 г. Ръкописният оригинал не е съхранен. Пълното заглавие на латински гласи „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-доброто държавно устройство и за новия остров Утопия“. Макар диалогът да заема съществено място в книгата, авторът избира белетристична рамка за повествованието с подчертано реалистично съдържание. Авторът описва пребиваването си по държавни дела в Брюге и как по време на пауза в преговорите се отбил в Антверпен при Петрус Егидий. Всъщност това е схема на действителните обстоятелства около издаването на книгата, но в белетристичната рамка е въведен един измислен герой – португалецът Рафаил Хитлодей, моряк и пътешественик, с когото Петрус Егидий запознава Мор. Той бил взел участие в три от четири скорошни морски пътешествия, като при последното от тях останал из новите земи и прекарал там пет години. Именно тогава Хитлодей попаднал на невероятния остров Утопия. По традиция по–голямопо-голямо внимание се обръща на втората част от книгата, съдържаща социален проект за справедливо общество. Не по-малко значима е първата по-кратка част, в която авторът подлага на остра критика съвременното му общество.
 
Сред най–популярнитенай-популярните книги от епохата на Ранния английски ренесанс се нареждат и „Книга на Управника„ (1531) от Томъс Елиът, „Владетелят“ на Макиавели, “Придворният“ на Кастилионе.
 
Сред известните прозаици от периода са и [[Джон Лили (писател)|Джон Лили]] (1553 – 1606) и [[Томас Наш]]. Лили е писател, поет, драматург и политик, известен с книгите си ''Euphues: The Anatomy of Wit'' (1578) и ''Euphues and His England'' (1580). Неговият маниерен литературен стил дори дава начало на термина ''euphuism''. Пиесата му ''Love's Metamorphosis'' оказва влияние върху ранната комедия на Шекспир ''[[Напразните усилия на любовта]]'',<ref>Kerrigan, J. ed. „Love's Labours Lost“, New Penguin Shakespeare, Harmondsworth 1982, ISBN 0-14-070738-7;</ref> а персонажите на ''Gallathea'' вероятно са повлияли върху други пиеси.<ref>„John Lilly and Shakespeare“, by C. C. Hense in the ''Jahrbuch der deutschen Shakesp. Gesellschaft'', vols. vii and viii (1872, 1873).</ref> Наш се счита за най-големия майстор на [[памфлет]]а.<ref name=nicholl>{{cite news|last=Nicholl|first=Charles|authorlink=Charles Nicholl|newspaper=London Review of Books|title='Faustus' and the Politics of Magic|accessdate=11 май 2015|date=8 март 1990|url=http://www.lrb.co.uk/v12/n05/charles-nicholl/faustus-and-the-politics-of-magic|pages=18 – 19}}</ref> Той е също драматург, поет и сатирик, като най-известната му творба е [[Пикаресков роман|пикаресковият роман]] ''The Unfortunate Traveller''.<ref name=to>{{cite news|author=John O‘Connell|title=Sex and books: London's most erotic writers|url=http://www.timeout.com/london/books/sex-and-books-londons-most-erotic-writers|accessdate=26 ноември 2015|work=Time Out|date=28 февруари 2008}}</ref>
Поетическото наследство на [[Томас Уайът]] е скромно – той е написал само 32 сонета, 12 от които са всъщност свободен превод от сонети на [[Франческо Петрарка|Петрарка,]] от когото той се учи. В няколко от сонетите на Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства: съкратени думи и неточни рими. За разлика от големия си вдъхновител [[Петрарка]] английският поет няма вкус към природните пейзажи, чийто майстор е италианецът.
 
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага [[Филип Сидни]] с цикъла „Астрофел и Стела“, написан около 1579 г. През 1592 г. се появява цикълът „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големитеНай-големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу]], който подобно на Шекспир е бил драматург. Филип Сидни и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
 
=== Едмънд Спенсър ===
 
=== Уилям Шекспир ===
Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекспир се нарежда сред най–значителнитенай-значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла лейди„. В стиховете, посветени на загадъчната любима, Шекспир е по-игрив и по–шеговитпо-шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.
 
== Английска ренесансова драма ==
112 301

редакции