Английска ренесансова литература: Разлика между версии

[[Томас Мор]] е високопоставен кралски чиновник и религиозен деец, но и писател-хуманист. Пише стихове на латински и английски. Превежда на английски съчиненията на [[Джовани Пико дела Мирандола|Пико дела Мирандола]] (1463 – 1494), придружени от коментар и биография. Мор е основоположник на английската [[историография]] с недовършената си „История на крал Ричард III“, отпечатана след екзекуцията му. Половин столетие по–къснопо-късно тази книга е основният източник за Шекспир при написването на прочутата му историческа драма.

Славата си на хуманист Мор дължи главно на „[[Утопия (Томас Мор)|Утопия]]“. Мор завършва ръкописа си във Фландрия (Брюге), а отпечатването възлага на Петрус Егидий, на когото прави сърдечно посвещение от четири страници. Подобно на Еразмовата „Похвала на Глупостта“ книгата обхваща стотина страници и е написана на латински. Първото издание е през 1516 г. в [[Льовен]], а първото английско издание е осъществено едва през 1551 г. Ръкописният оригинал не е съхранен. Пълното заглавие на латински гласи „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-доброто държавно устройство и за новия остров Утопия“. Макар диалогът да заема съществено място в книгата, авторът избира белетристична рамка за повествованието с подчертано реалистично съдържание. Авторът описва пребиваването си по държавни дела в Брюге и как по време на пауза в преговорите се отбил в Антверпен при Петрус Егидий. Всъщност това е схема на действителните обстоятелства около издаването на книгата, но в белетристичната рамка е въведен един измислен герой – португалецът Рафаил Хитлодей, моряк и пътешественик, с когото Петрус Егидий запознава Мор. Той бил взел участие в три от четири скорошни морски пътешествия, като при последното от тях останал из новите земи и прекарал там пет години. Именно тогава Хитлодей попаднал на невероятния остров Утопия. По традиция по–голямопо-голямо внимание се обръща на втората част от книгата, съдържаща социален проект за справедливо общество. Не по-малко значима е първата по-кратка част, в която авторът подлага на остра критика съвременното му общество.

Сред най–популярнитенай-популярните книги от епохата на Ранния английски ренесанс се нареждат и „Книга на Управника„ (1531) от Томъс Елиът, „Владетелят“ на Макиавели, “Придворният“ на Кастилионе.

По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага [[Филип Сидни]] с цикъла „Астрофел и Стела“, написан около 1579 г. През 1592 г. се появява цикълът „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големитеНай-големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу]], който подобно на Шекспир е бил драматург. Филип Сидни и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.

Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекспир се нарежда сред най–значителнитенай-значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла лейди„. В стиховете, посветени на загадъчната любима, Шекспир е по-игрив и по–шеговитпо-шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.