Анри Бекерел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Henri_Becquerel.jpg“ с Portrait_of_Antoine-Henri_Becquerel.jpg
м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
Ред 39:
[[Файл:Becquerel plate.jpg|мини|ляво|170px|Изображение на осветената фотоплака на Бекерел (вижда се сянката на метален [[малтийски кръст]], оказал се между плаката и урановата сол]]
 
Бекерел стига до извода, че е наблюдавал нов тип проникващо лъчение, което се проявява без външно въздействие върху източника. През следващите няколко месеца Бекерел повтаря експеримента си с други фосфоресциращи материали и установява, че спонтанното лъчение се наблюдава само при урановите соли. Нещо повече, нефосфоресциращи уранови соли произвеждат същия ефект, следователно новооткритото лъчение не е свързано с фосфоресенцията. През май 1896 Бекерел експериментира с чист уран и констатира от 3 до 5 пъти по–интензивнопо-интензивно излъчване, отколкото от урановата сол. Това лъчение, явно свързано с вътрешните свойства на урана, е наречено ''лъчение на Бекерел''. По–нататъшнитеПо-нататъшните изследвания на Бекерел и на негови колеги показват, че интензитетът на лъчението не намалява с времето.<ref name="НЛ"/>
 
През [[1900]] година [[Мария Кюри]] открива, че [[Торий|торият]] също излъчва откритото от Бекерел лъчение и го нарича [[радиоактивност]].<ref name="НЛ"/>