Бронзова епоха: Разлика между версии

Бронзовата епоха в България съвпада с III и II хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горнитенай-горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в [[Карановска култура|Караново]], където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В [[Казанлък]] бронзовата култура е след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I-III.

Най-важните данни, които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили – Дипсизката могила при [[Езеро (село)|с. Езеро]], Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. [[Биково]], Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и [[Михалич (Област Хасково)|Михалич]], Хасковско, Разкопаница и [[Юнаците]], Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в Северозападна България. Най–важноНай-важно от тях е селището при с. [[Балей]] на р. Тимок.