Васил Левски (област Стара Загора): Разлика между версии

Най–близкатаНай-близката железопътна линия е 83–та жп линия Симеоновград-Нова Загора, която минава най–близконай-близко на 10 км извън регулацията на селото. През землището на В. Левски минава електропреносна линия с направление Пловдив – п/я ХЕБРОС 400kV.

Теренът в землището на село Васил Левски е пресечен, хълмист, с множество хаотично разположени и взаимно пресичащи се дерета, като на север преминава в равнинен и с по–високапо-висока надморска височина. Класификационният код на надморската височина е 3-ти (реш. №563 на МС) с надм. вис. 100 – 199 м. На юг преобладава горска растителност (предимно широколистна), образуваща малки и по-големи горички, т. нар. кории. Там са съсредоточени и дълготрайните овощни насаждения.

Основните демографски показатели са сходни с тези на община Опан, но в последните години положението се влошава, а именно: средна гъстота: 10.7 д/кв.км. (към 14 септември 2007 г.), раждаемост: приблизително –60%о годишно при –25%о до –30%о в по–преднипо-предни години. В последните три години числеността на населението драстично намалява, като за този период (до септември 2007 г.) селото е загубило приблизително 1/8 от числеността си. Декември 2005 г. населението е 320 души, през лятото на 2006 г. е 299 жители (–6,56% спрямо предходната година или –65%о), според НСИ към 1 януари 2007 селото е с 300 жители, 14 септември 2007 г. е 282 души с постоянен и 11 с настоящ адрес... (като спадът на постоянното население за периода края на 2005 – началото на 2008 г. е –11.9% или –119%о), дял на млади генерации: приблизително 10% възрастни в надтрудоспособна възраст: приблизително 60%.

Броят на населението претърпява и незначителен ръст понякога, причината за който най–честонай-често е спонтанната икономическа емиграция, която има сезонен характер. Влияние върху броя на местното население оказват и периодично завръщащите се вече пенсионирани стари жители на селото.

Въпреки сравнително меката зима (като всички зимни средномесечни температури са положителни), понякога минималните температури се понижават значително.В случая съществена роля играят Родопите и Средна гора, които препятстват изтичането на преохладения приземен въздух, както и разположеността на селото на възвишение, без значителна геофизична преграда в непосредствена близост. Валежите през този сезон са средно от 115 до 155 мм, но само около 1/3 от тях са от сняг (30 – 35%). Средната януарска температура варира около 0 градуса с по–честипо-чести затопляния под влияние на средиземноморските циклони. Снежната покривка се задържа 20 – 30 дни годишно, когато се образуват и навявания, т.нар. преспи поради масовото изсичане на горите в миналото. Върху зимните условия влияе също и Стара планина, която спира по–слабитепо-слабите нахлувания от студен континентален въздух.

Пролетта започва рано. Сумата от валежите е от 120 до 170 мм. Валежите до края на май са относително по–добрипо-добри, но през останалата част от пролетта се чувства недостиг на влага. Характерна за този сезон, особено през март, е голямата температурна амплитуда в денонощието.

Есента е значително по–топлапо-топла от пролетта. Валежите през есенните месеци са продължителни, но с нисък интензитет, средно между 130 и 160 мм за сезона. Сравнително повече вали през втората половина на есента, докато през първата все още се чувства лятното засушаване. Валежните условия в района са в общи линии с континентален характер, за отделните сезони почти се изравняват (като годишната им сума е 525 – 615 мм.), което показва преход към континентално–средиземноморски климат.

На празник мъжете пият от едно [[менче]], което си подават от ръка на ръка, за да символизират принадлежност към социума, който в миналото е бил изключително консервативен и затворен. Традиционното право тракийско [[хоро]] се играе с една стъпка повече от оригинала, което е отличителен белег за прилежност към общността на левченци. Когато се извади питка от фурната, най–старатанай-старата баба във фамилията отпива глътка вода и после я изплюва върху нея, за да омекне.