Гроувър Кливланд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
Ред 13:
Кливланд е роден в [[Колдуел]], [[Ню Джърси]] в семейството на преподобния Ричърд Кливланд и Ан Нийл, той е едно от общо девет деца. Неговият баща е [[презвитериански]] свещеник. Той израства в северната част на щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Като [[адвокат]] в [[Бъфало]] той става известен с това, че при поемане на каквато и да било задача той и отдава цялото си внимание. Кливланд е избран за шериф в [[Ъри Каунит]]. [[Ню Йорк]] през [[1870]] г. и докато е на този пост обесва поне двама души, обвинени в престъпления. Политическите му опоненти след това използват този факт, като го наричат „Палача от Бъфало“. Самият Кливланд е казвал, че като шериф е преценил, че трябва да поеме лично отговорността за извършване на екзекуциите, а не да я прехвърля на свои подчинени.
 
На 44 години спечелва политическа популярност, която три години по-късно го отвежда в [[Белия дом]]. С програмата на реформатор, той е избран за кмет на Бъфало през [[1881]] г. под лозунга „Обществената служба е обществено доверие“. По–късноПо-късно е избран за губернатор на [[Ню Йорк]], където работи в тясно сътрудничество с младия [[Теодор Рузвелт]], който по това време е лидер на реформистки настроените републиканци в парламента на [[Ню Йорк]]. Рузвелт се възхищава от неотстъпчивата натура на Кливланд.
 
== Президентство ==
Ред 20:
Ергенът Кливланд отначало не е могъл да свикне с обичаите на [[Белия дом]], той пише на свои приятел: ''„Трябва да вечерям, но това, което искам да хапна, е маринована херинга, швейцарско сирене и пържола при Луис, отколкото тези френски неща, които ще намеря.“''
 
През юни [[1886]] г. Кливланд се жени за 21-годишната [[Франсис Фолсъм]]. Той е вторият президент, който се жени по време на мандат (след [[Джон Тейлър]]) и единственият, който прави това в самия Бял дом. Франсис Кливланд е най–младатанай-младата първа дама в историята. Някои от по-жълтите вестници подчертават разликата във възрастта между двамата: Кливланд е настойник на момичето, откакто тя навършва 11-годишна възраст (Франси Фолсъм израства като му казва ''“Чичо Стив“'') и се твърди, че купува за нея на родителите ѝ детска количка. За изборите през [[1888]] г. републиканците разпространяват слуха, че я бие.
 
[[Файл:Cleveland First Cabinet.png|мини|260п|ляво|Първият кабинет на Кливланд.]]
Ред 29:
През [[1887]] г. иска от Конгреса да намали твърде високите протекционистични мита. Когато му казват, че по този начин дава на републиканците материал за тяхната кампания през [[1888]] г., той отвръща: ''“Какъв е смисълът да бъдеш избиран и преизбиран, ако не отстояваш принципите си.“'' Известно е противостоенето му със Сената и дори се разказва следният анекдот по този повод: ''“Късно нощем първата дама и той са си вкъщи и тя му шепне: „Събуди се Гроувър, мисля, че има крадец в къщата (The House)“. Кливланд в просъница промърморва: „Не, не. Може би е в Сената, но не и в къщата.“''
 
Кливланд е победен в изборите през [[1888]] г., при все че получава по–големияпо-големия процент от популярния вот спрямо републиканския му опонент [[Бенджамин Харисън]], но получава по–малкопо-малко електорални гласове и така губи изборите – както става със [[Самюел Тилдън]] през [[1876]] и с [[Ал Гор]] през [[2000]] г. Преди да напусне Белия дом, Франсис Кливланд казва на прислужниците: ''„Искам добре да се грижите за обзавеждането и орнаментите на Белия дом, защото трябва да намеря всичко така, както съм го оставил, като се върна след 4 години.“''
 
Нейните думи се сбъдват. Основните въпроси по време на кампанията на Кливланд през [[1892]] г. са намалението на митата и спирането на свободното добиване на сребро, което така подкопава златния резерв на хазната. Кливланд е избран отново през [[1892]] г. и така става единственият човек, който е бил президент в два непоследователни мандата. Веднъж върнал се в офиса, Кливланд се сблъска с остра [[икономическа депресия]]. Той се заема с проблемите хазната без да обърне достатъчно внимание на фалирането на предприятия, затварянето на ферми заради ипотеки, [[безработица]]та. Критиците го обвиняват, че е без чувства и без сърце, но Кливланд смята, че националните финанси трябва да са в добро състояние и като доказателство депресията спира и финансовата ситуация е стабилизирана по времето, когато напуска поста.
Ред 40:
 
[[Файл:Cleveland Second Cabinet.png|мини|260п|Вторият кабинет на Кливланд.]]
Веднага след започването на втория му мандат през [[1893]] г. доктор О’Райли възпалено петно не по–голямопо-голямо от един инч на лигавицата на твърдото небце на президента. Взетите намазки от мястото доказват, че образуванието е злокачествено. По време на финансовата нестабилност в страната Кливланд решава да се подложи на тайна хирургическа операция, за да се избегне паника на пазарите. Операцията е извършена на 1 юли, за да може да има повече време до предвидената на 7 август реч пред Конгреса. Под предлог, че е на почивка, Кливланд, придружен от главния хирург Джоузеф Браянт, заминава за Ню Йорк. Браянт заедно със своите асистенти се подготвя за операция на яхтата ''Онейда''. Операцията е извършена през устата, за да се избегнат каквито и да било белези или следи за оперативна интервенция. Големината на тумора и размера на операцията оставят устата на Кливланд обезобразена. При друга операция лекар ортодонт слага гумени протези, които възвръщат нормалния говор и закриват белезите. Разбира се, не се постига пълна секретност и историята, която се предлага на подозрителната преса е за ваденето на два развалени зъба. Едва през [[1917]] г. един от хирурзите разкрива пълните детайли на операцията.
 
Кливланд решава да не се кандидатира за номинацията на демократите през [[1896]] г., но е разочарован, когато партията му издига за претендент за президентския пост Уилям Брайан. След напускането на Белия дом той се оттегля и живее в [[Принстън]], [[Ню Джърси]]. За определено време участва в настойническия съвет на [[Принстънски университет|Принстънския университет]], което му дава възможност да контактува с [[Удроу Уилсън]], единствения друг демократ избран за президент през периода от [[1860]] до [[1932]] г. През [[1904]] г., някои по-консервативни и ориентирани към бизнеса демократи поставят идеята за номиниране за президент на Кливланд, като опозиция на прогресивния републикански президент [[Теодор Рузвелт]]. Кливланд отказва да влезе отново в политиката и умира от [[инфаркт]] [[1908]] година.