Въпреки малобройното си население преди 1614 г. (около 3000), масачусет изиграва важна роля в ранната история на Нова Англия. Когато пилигримите пристигат в [[Плимут (Масачузетс)|Плимут]] през 1620 г., в района на залива [[Масачусетс]] живеят около 800 от тях, оцелели от голямата епидемия между 1614 г. и 1617 г. През 1631 г. [[пуритан]]ите в [[Бостън]] преброяват около 500 оцелели масачузет. То е едно от първите племена, които изчезват още в началото на колонизацията на района. Вероятно се свързват с европейците веднага след идването на [[Джон Кабот]] през 1497 г. За пръв път са споменати от [[Джон Смит]], когато той изследва брега на Нова Англия през 1614 г. Веднага след това три отделни големи епидемии помитат района и убиват 3/4 от местното население. По същото време неизвестно племе от север напада селата на масачусет. През 1620 г. пилигримите заварват повечето от селата им изоставени. През 1633 г. нова епидемия от [[едра шарка]] покосява населението като от 500<sup>те</sup> масачузет преброени по–ранопо-рано, остават едва половината. Малко по–къснопо-късно [[мисионер]]ът [[Джон Елиът]] започва работа сред тях. Новопокръстените индианци са събрани заедно в 14 села. През 1663 г. Джон Елиът издава [[Библия]]та на езика масачузет – алгонкински N – диалект, близък с езиците на [[нарагансет]], [[ноусет]], [[ниантик]] и [[уампаноаг]]. През това време покръстени индианци от други племена също са заселвани в новите християнски индиански села. Смесвайки се с тези различни групи, от 1640 г. масачусет престава да съществува като отделно племе. Строгите пуритански правила на поведение бързо претопяват племенните традиции и идентичност в християнските селища. Въпреки това се знае, че хора масачусет участват в по–къснитепо-късните войни в Нова Англия. В началото на [[Война на крал Филип|Войната на Крал Филип]] през 1675 г. много от индианците християни се присъединяват към уампаноагите на Крал Филип. Мисионерите се опитват да съберат тези, които остават неутрални в селото Натик. По–късноПо-късно те са преместени като затворници на остров Диър в Бостънското пристанище, където за малко не са избити по време на войната. До края на сраженията през 1677 г. от първоначалните 14 християнски села остават само 7 с около 300 оцелели индианци общо. Населението на индианците християни продължава да намалява през годините, но те никога не изчезват. В края на 20 век техни потомци живеят в Масачусетс, близо до Кантон, Матапан и Мансфиилд. Те са организирани в индианските племена натик и понкапоаг. Отделно други потомци на масачузет – непонсет и понкапоаг са организирани в Племенния съвет на масачузет – понкапоаг.<ref name="Sultzman"/>
