|
Основни изисквания при записване на триглас:
При тригласа положението става става още по–сложнопо-сложно: коренно различна е слуховата нагласа, вниманието се разпределя хоризонтално и вертикално по звуковата тъкан; от една страна мелодичните линии се опростяват, но от друга се възприемат три пласта едновременно. За да има резултат в тригласната диктовка много по-рано се изработват умения за бързо разпознаване големината (мажорен, минорен, умален, увеличен, мажоро-малък, миноро-малък и т.н.), хармоничното положение (квинтакорд, секстакорд, квартсекстакорд, септакорд и т.н.), разположението (тясно, широко, смесено) и функцията (T, D, S, K6/4 и т.н.) на акордите. В учебни условия тригласът, който се използва за развитие на хармоничния слух бива хармоничен – всички гласове имат еднакъв ритъм, водещ е сопранът – и полифоничен – едновременно звучене на три самостоятелни гласа. При възприятие на втория вид се чуват акорди, хармонични и мелодични интервали. Анализът и записването стават на основата на това, което звучи или е звучало в действителност, а не чрез проследяване и записване първо на горния, а след това на някой друг глас. Този навик може да се изгради ако учителят е взискателен, непреклонен и достатъчно дълго показва на дъската как трябва да се разсъждава и записва.<ref name="ПКПМС"/>
Не се изключва възможността да се свири тригласен пример, а задачата да бъде запис само на един от гласовете – не са малко учащите, които не могат да си съберат вниманието върху една от линиите, тъй като останалите гласове им „пречат“.
|
