Обой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
Ред 4:
'''Обоят''' е дървен духов [[музикален инструмент|инструмент]] с двойна тръстикова пластинка. Тоновият му обем е от си бемол на малка до сол на трета октава. За обой се нотира на сол ключ. Тембърът на обоя е наситен, пронизителен, с носов оттенък. Тоновете в ниския регистър звучат силно и остро. Най-изразителна и цветна е звучността на инструмента в средния и част от високия регистър. Използва се при тембристи мелодии, при характерни сола-в трета част на симфония №2 от Брамс 3-та част и много други. Щрихите легато, стакато, двоен и троен език се изпълняват с лекота, а флатерцунгите-по-трудно. В класическия двоен състав на оркестъра втория обой може да се смени с [[английски рог]].
 
Обоят като народен инструмент води началото си още от най–старинай-стари времена. В Европа е пренесен от и Изтока. В стара Гърция е познат като народен инструмент под името „авлос“, при латинските народи-като тибиа, при азиатците-зурна, в Русия-жалейка а в България-зурла.
 
Арабите през VIII в. пренесли в Европа голям брой инструменти от рода на зурлата, която по-късно в Германия нарекли шалмай.