Отава (племе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най- |
||
Ред 36:
== История ==
Някъде около 1400 г. отава, заедно с оджибуей и [[потауатоми]]те идват до източния бряг на езерото Хюрън от изток. Докато оджибуейте и потауатомите продължават на запад към [[Солт Сейнт Мери]], отава остава близо до устието на Френч Ривър и на
Още от самото начало Шамплейн забелязва, че племето има достъп до огромни количества кожи, придобити най – вече чрез търговия с племената на север и на запад. През 1651 г., отава заедно с [[виандот]]ите напускат [[Макинак (пролив)|Макинак]], бягайки от ирокезите и се преместват в [[Грийн Бей]]. По това време [[уинебаго]] са почти унищожени от междуплеменните войни и не могат да се противопоставят на новите натрапници в родината им. Въпреки, че отиват толкова далеч на запад, отава и виандот са атакувани от ирокезите през 1652 г. и 1653 г. След нови атаки през 1655 г. двете племена напускат Грийн Бей. През 1658 г. виандотите се преместват до езерото [[Пепин (езеро)|Пепин]], а отава на [[Лак Корт Ореалс]] и в оджибуейските села [[Чикуамегон]] и [[Киуиноу]] на южния бряг на [[Горно езеро|Горното езеро]]. През 1661 г. виандотите изоставят езерото Пипин и се присъединяват към отава в Чикуамегон. През 1662 г. обединените оджибуей, отава, ниписинг и виандот унищожават голяма ирокезка военна сила западно от Солт Сейнт Мери. След това поражение ирокезите никога повече не атакуват отава и виандот, докато двете племена живеят на Горното езеро.
Ред 45:
[[Файл:Pontiac01.jpg|мини|Понтиак]]
От 1717 г., отава и оджибуеите, които живеят до този момент в [[Сагеней]] започват да търгуват с британците. След отварянето на нов британски пост в [[Осуиго]] през 1727 г. някои отава се преместват близо до него. От следващата година различните групи отава поемат по свои пътища. Живеещите в Детройт стават господстващо племе в района и най – лоялни френски съюзници. Техни войни
Влиянието на отава като водещо племе пада рязко след въстанието, но възмутени от подлото убийство на изтъкнатия вожд, племената от стария алианс отново се обединяват, за да отмъстят за убийството не само на пеория, а и на всички илиной. След тази отмъстителна война илиной са почти унищожени. Оцеляват около 300 от тях, които намират убежище при французите в Каскаския, а победителите си разпределят земите им.
| |||