Уампаноаги: Разлика между версии

На техният език, който е [[алгонкински езици|алгонкински N – диалакт]], подобен на езиците на [[масачузет]], [[ноусет]] и [[нарагансет]], уампаноаг означава „източни хора – уопанаак“. В по–раннитепо-ранните записи са споменавани с имената „индианците Масасоит“, „индианците на крал Филип“ и поканокет (понкаканет).<ref name="Sultzman"/>

Подобно на останалите [[алгонкински народи]] в южна [[Нова Англия]], уампаноаг са предимно [[Земеделие|земеделци]], движейки се сезонно между обектите си за [[лов]] и [[риболов]]. Всяка общност има определена територия, от която се препитава. Повечето им села през лятото са съсредоточени по крайбрежието, където хората засаждат култури и събират морски дарове. След прибирането на реколтата племето се мести във вътрешността, където се разделя на малки ловни трупи. Племенната организация е на ниво конфедерация, с по–низшипо-низши вождове подчинени на върховен [[вожд]]. Правомощията на вождовете са ограничени и те трябва да работят като всички останали за прехраната си. Не е необичайно понякога да има и жени вождове.<ref name="Sultzman"/>

Най–раннитеНай-ранните им срещи с [[европейци]] датират от началото на 16 век, когато риболовни и търговски [[кораб]]и започват да кръстосват по крайбрежието на Нова Англия. Европейските моряци обикновено не слизат на брега, но има и такива, които не се занимават само с риболов и търговия. Много от европейските капитани са известни и като роботърговци. През 1614 г. един такъв капитан, [[Томас Хънт]], слиза на брега с екипажа и успява да отвлече няколко уампаноаги, които по – късно са продадени като [[роби]] в [[Испания]]. Заедно с Хънт обаче на сушата слиза и човек от екипажа заразен с [[лептоспироза]]. При нападението някои уампаноаги успяват да избягат, без да знаят, че отнасят със себе си опасният вирус. Болестта бързо се разпространява сред племената на Нова Англия, достигайки на места до 100% смъртност (патуксет). В резултат на епидемията, която преминава на три големи вълни до 1620 г., уампаноаг губи до 75 от населението си и когато на 11 ноември 1620 г. корабът [[Мейфлауър]] акостира в Кейп Код, от първоначалните около 8000 уампаноаги живеещи на континента остават около 2000. На островите Мартас Винярд и Нантукет хората до известна степен са защитени, заради изолираното си местоположение и все още наброяват общо около 3000 души. На континента поне 10 от селата им са напълно обезлюдени вследствие на епидемиите.<ref name="Sultzman"/>

Един от заловените от капитан Хънт индианци е [[Скуанто]] от селото Патуксет. Отведен в [[Европа]], Скуанто е купен от испански монаси, които се опитват да го цивилизоват. В крайна сметка Скуанто успява да спечели свободата си и се завръща в Масачузетс като преводач на една английска експедиция до [[Нюфаундленд]]. У дома Скуанто заварва селото си изоставено. По време на отсъствието му, болестите успяват да убият всички и сега той остава единственият жив от селото Патуксет. Когато пилигримите от Мейфлауър слизат на брега на Кейп Код те се натъкват на гробище на племето ноусет, където намират оставени кошници с храна за мъртвите. Изгладнелите и болни пилигрими започват да разграбват храната, но са прекъснати от разгневени войни ноусет. Пилигримите се връщат на кораба и виждайки че не могат да останат тук продължават навътре в залива и спират в изоставеното село Патуксет, където остават следващите няколко месеца. Болни, изтощени и гладни половината от тях няма да оцелеят през идващата зима. До този момент уампаноагите стоят настрана и избягват срещите с белите. През пролетта, [[Самосет]], вожд на Пемакид (абенакско село) се натъква случайно на бедстващите пришълци. Вождът остава при пилигримите едно денонощие, за да прецени ситуацията, след което ги напуща. Малко по–къснопо-късно Самосет се връща заедно със Скуанто. От този момент, до смъртта си през 1622 г. Скуанто се отдава изцяло да помага на бедстващите пилигрими. С голяма доброта и търпение той ги учи как да оцелеят в Новия Свят, без да предполага, че по този начин подписва смъртната присъда на своя народ.<ref name="Sultzman"/>

За уампаноагите десетте години преди идването на пилигримите са години на нещастия и разруха. Първо, селата им са пометени от [[микмаки]]те по време на [[Война тарантин|Войната тарантин]] (1607 – 1615) и в същото време и от [[пекуот]]ите, които навлизат в южна Нова Англия и окупират източен [[Кънектикът]]. Тези катаклизми са последвани от трите големи епидемии. В резултат на тези бедствия, нарагансет, които живеят изолирано по островите в Нарагансет Бей, заради което почти не пострадват от епидемиите и войните, стават най – мощното племе в региона. Последователно нарагансет подчиняват съседните племена. Затова, когато пристигат белите, уампаноагите и върховния вожд [[Месасоит]] виждат в тях спасител и възможност да се отърват от господството на нарагансет. През март 1621 г. Самосет посещава Плимут и подписва договор за приятелство с англичаните. В знак на добра воля Самосет разрешава на колонистите да заемат около 12 000 акра от племенните му земи. Това става първият акт за преотстъпване на индианска земя. Англичаните са толкова благодарни, че поканват индианците да празнуват с тях първата им реколта в [[Новия Свят]] (първият Ден на благодарността). През зимата на 1622 г. втори кораб с 40 поклонници акостира на брега в Плимут. Малката реколта обаче събрана есента от колонистите е недостатъчна да изхрани всички и скоро пак настъпва глад. Прощавайки инцидента в гробището преди две години, вождът на ноусет, [[Аспинет]] донася храна на гладуващите колонисти и така спасява колонията от гладна смърт. Нарагансет обаче виждат в тези приятелски отношения предизвикателство към властта им и решават да унищожат [[колония]]та. Намеренията им са прекъснати от внезапно нападение на пекуотите и по–къснопо-късно на [[мохок]]ите. По времето, когато тези конфликти приключват, Плимутската колония вече е твърдо установена, а приятелството с уампаноаг става още по–силнопо-силно. Въпреки това през 1632 г. нарагансет атакува, но претърпява неуспех, отблъснати с общите усилия на колонистите и уампаноаг. След 1630 г. масова емиграция на [[пуритани]] залива Масачузетс и до 1633 г. английските селища достигат до долината на река [[Кънектикът (река)|Кънектикът]]. След разгрома на пекуот през 1637 г. нови големи емигрантски вълни заливат цяла Нова Англия. Постепенно местното население е избутано на запад. През 1643 г. [[мохеган]]ите с подкрепата на колонията Масачузетс успяват да разгромят и последното могъщо племе в Нова Англия, нарагансет. След тази победа мохеганите започват да доминират в региона и за кратко време подчиняват всички малки съседни племена. Към 1665 г. почти всички индианци в южна Нова Англия напущат региона или изцяло изчезват. Тези, които остават или са под контрола на мохеган, или са събрани в новите индиански християнски селища.<ref name="Sultzman"/>

След смъртта на главния вожд Масасоит през 1661 г., върховен вожд на уампаноаг става най–големиятнай-големият му син [[Уамсута]] (Александър). Англичаните не са доволни от този избор и при едно гостуване на вожда в Плимут той умира при неясни обстоятелства. Предполага се, че е бил отровен. На следващата година велик вожд на уампаноаг става по–малкияпо-малкия брат на Уамсута, [[Метакомет]] (Филип). На народа си той е известен като Уеуесауанит. Под ръководството на Метакомет отношенията на уампаноагите към колонистите коренно се променят. Накрая индианците осъзнават, че англичаните няма да се спрат пред нищо, докато не завладеят всичката земя и не подчинят всички индианци. Метакомет и неговите уампаноаги решават, че е крайно време да спрат алчните колонисти, но само за тях това е непосилно. В годините след 1620 г. уампаноагите на континента продължават да се топят с бързи темпове и към този момент те наброяват около 1000 души. След идването на мисионерите през 1640 г. много от тях приемат [[християнство]]то и образуват нови общности отделно от племето. В течение на годините към тези общности се присъединяват индианци от различни племена. Към 1670 г. тези общности живеят в 8 села, в които преобладаващото население е уампаноаги.<ref name="Sultzman"/>