Федерален резерв: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
Ред 34:
 
По време на управлението на Картър (1977 – 1980) икономиката е в рецесия и [[инфлация]]та расте, достигайки рекордни нива на [[лихва|лихвите]] по заемите – 13,5% през 1981 г.<ref name = "NYT">{{cite news | title = To Treat the Fed as Volcker Did |work=The New York Times| date =4 декември 2008| url =
http://www.nytimes.com/2008/11/05/business/05views.html| accessdate = 1 февруари 2010}}</ref> Това пък води до обезценка на депозитите и е начало на криза в заемите и спестяванията. Инвестициите в инструменти с фиксирана възвръщаемост се оказват по–малкопо-малко изгодни, а пазарите на [[държавни ценни книжа]] се оказват под натиск. За да овладее ситуацията, Картър назначава [[Пол Волкър]] за председател на Федералния резерв през август 1979. Волкър повишава лихвите по депозитите, за да забави икономиката и да намали инфлацията и успява, но само наполовина, тъй като се стига до [[стагфлация]], когато икономиката е забавена и безработицата се е увеличила, без да се намали инфлацията.
 
Затова през октомври 1979 г. в [[Парична политика|паричната политика]] на Федералния резерв настъпва обрат. [[Кейнсианство]]то се превръща в маргинална теория, като отстъпва място на либералните и не-интервенционистки възгледи на [[Монетаризъм|монетаризма]]. Като основна дестабилизираща сила се посочва инфлацията и стопанската политика се ориентира еднозначно за борба с нея. Така стагфлационната криза приключва, като инфлацията, спада до 3,2% през 1983 г.<ref name = "NYT"/>