Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

м
форматиране: 14x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 14x тире-числа (ползвайки Advisor))
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 1830- – 1838 г.
| реликви =
| съвременен статут = действащ храм
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.“<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.</ref>|}}
 
Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]], е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]], следван от [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]] и други българи и гърци.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387- – 388.</ref> Дарения за обзавеждането прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67- – 68; Αποστολίδης, Κ. Μ. Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 128- – 139; 13, 1940, 429- – 430.</ref>
 
По време на [[антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] през 1906 г. пловдивските българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на [[Руска православна църква зад граница|Руската задгранична православна църква]] и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004- – 2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.
[[Файл:Св.Димитър - Пловдив.JPG|мини|Владишкият трон]]
[[Файл:Свети Димитър - Пловдив.JPG|мини|Владишкият трон – елемент]]
Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата – меч. Красиви са и иконите „Св. Харалампий“, цялата в сребърна обковка, „Св. Мина“ (1814) и „Св. Атанасий“ (1831).<ref>Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>
 
Днешните [[иконостас]]ни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица „Вратарница“ („Портаитиса“), св. Йоан Предтеча и св. Георги „Кападокиец“ („Кападокевс“).<ref>Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 8- – 9, [56]; Москова, С. Старите икони на храма „Св. Димитър“ в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 91- – 93, 123- – 135.</ref>
 
<gallery caption="Стари иконостасни икони от църквата „Св. Димитър“">
* Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
* Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
* [[Васил Пандурски|Пандурски, В.]] Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни църкви. – Духовна култура, 39, 1959, кн. 2, 27- – 28
* [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 298- – 300
* Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 127- – 128, фиг. 65, прил. 51- – 53
* Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век. Пловдив, 2005, 203- – 204
* Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008