Жан льо Менгр: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
 
== Биография ==
[[Файл:Boucicaut.svg|ляво|мини|150пкс|герб на Бусико]]
Жан льо Менгр е син на Жан I льо Менгр, маршал на Франция. В 1372 придружава баща си по време на пътуване до [[Авиньон]], резиденцията на римския папа. След завръщането си става паж в двора на [[Шарл VI]]. На 12 г. вече придружава херцог [[Луи II дьо Бурбон]] в кампанията му в Нормандия. На 16 г. Жан льо Менгр е посветен в рицарство от [[Луи II дьо Бурбон|Луи II]] след като се отличава в битката при Розбекеке (27 ноември 1382). В края на 1382 г. Жан льо Менгр заминава за [[Прусия]], където воюва до 1384 г. на страната на [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]], в кампанията срещу [[Ливония]]. През 1386 г. Бусико се отличава в кампанията в [[Галисия|Галиция]], където воюва срещу англичаните водени от [[Джон Гонт]]. През 1388 г. Жан льо Менгр оглавява френските войски в Нормандия. След примирието през 1389 г. взима участие в големия рицарски турнир в Сент Енглевер, където побеждава всички свои противници.
 
== Обсадата на Махдия ==
[[Файл:Mahdia_Crusade_1390.jpg|ляво|мини|150x120пкс180пкс|обсадата на Махдия]]
През 1390 г. Жан льо Менгр взима участие в т.н. „''Берберски кръстоносен поход''“ – генуезко-френска военна експедиция под егидата на папата, насочена срещу средиземноморските берберски пирати. Цел на похода е град [[Махдия (област)|Махдия]] в Тунис, който е основна база на пиратите. Всичко започва с изпращане на пратеници от [[Генуезка република|Геуна]], които молят френския крал [[Шарл VI]] за помощ срещу берберските пирати. [[Генуезка република|Генуезката република]] предоставя 12 000 стрелци и 8000 пешаци. От френска страна участват 1500 тежковъоръжени рицари, ръководени от [[Луи II дьо Бурбон]]. Така армада от около 60 кораби напуска Генуа на 1 юли 1390 година. Кръстоносците обсаждат Махдия около два месеца без особен успех. Накрая се сключва примирие за период от 10 години, като пиратството намалява вследствие на това. В хода на боевете Жан льо Менгр е пленен и отведен в Кайро, след което е освободен срещу откуп и се завръща във Франция. Заради заслугите си към френската корона, на 21 декмеври 1391 г. Жан льо Менгр е произведен в [[маршал]] на Франция от крал [[Шарл VI|Шарл V]]I.
 
== Никополския поход ==
През 1396 г. маршал Бусико взима участие във френско-унгарския кръстоносен поход срещу Османската империя, ръководен от император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и [[Жан Безстрашни]], граф на Невер. Негов близък съветник е опитният военачалник и политик Енгерад дьо Куси. Кавалерията е под командването на Жан льо Менгр. Войската наброява 10 000 французи, 1000 англичани, 6000 германци, 8000 унгарци, общо 16 000 души. Армията пресича река Дунав при Оршова и напредва като превзема [[Видин]] и [[Оряхово]]. На 25 септември 1936 г. в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] кръстоносците претърпяват жестоко поражение. Цветът на западното рицарство е унищожен, а множество високопоставени благородници (Жан дьо Виен, Филип дьо Бар, [[Жан Безстрашни|Жан Бестрашни]], Енгеред де Куси и Жан льо Мегр) са пленени. В последствие льо Менгр е освободен от султан [[Баязид I]], за да преговаря за откупването на останалите пленени рицари.<ref name="Terra Balcanica">Terra Balcanica-между Изтока и Запада.{{без страници}}</ref>
 
== Обсадата на Константинопол ==
Line 35 ⟶ 34:
 
== Поход към Триполи ==
[[Файл:Tripoli1403.jpg|ляво|мини|180пкс|пред стените на Триполи]]
През лятото на 1403 г. маршал Бусико и великия магистър на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите]] [[Филибер дьо Наяк]] планират кръстоносен поход срещу [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]]. Обединеният флот на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите]] от Родос и генуезците от [[Хиос]] и [[Лесбос]] извършва поредица от нападения срещу крайбрежието на бившето [[графство Триполи]], намиращо се под властта на мамелюците. Първата цел по пътя на армадата е пристанището [[Алания (Турция)|Алания]] ( Канделоро). Бусико и магистъра стоварват отряд от 800 рицари, които превземат крепостта, разграбват града и запалват всички кораби. Местният емир моли за мир и е принуден да се постави в услуга на кръстоносците. Следващият град, атакуван от рицарите е [[Триполи (Ливан)|Триполи]] на ливанското крайбрежие. Флота продължава на юг където разграбва и изгаря незащитения град Батрун (Ал-Батрун). На десети август 1403 г. рицарите достигат [[Бейрут]] и също го подлагат на опустошение. Следващата цел на похода е древния град [[Сидон]] ( или [[Сайда]]), който е защитаван от превъзхождащ противник. След десант на брега, рицарите не успяват да задържат пристанището и се оттелят на корабите. Флотът променя курса си в северна посока и атакува гр. [[Лаодикея]] на малоазийското крайбрежие, след което се завръща в Родос.<ref>The Papacy and the Levant, 1204 – 1571: The thirteenth and fourteenth centuries.{{без страници}}</ref>
 
== Източници ==