Енрико Дандоло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| име = Енрико Дандоло
| име-оригинал = Enrico Dandolo
| описание = 41-ви дож на Венеция
| изображение за личността = Enrico_Dandolo.jpg
| описание на изображението =
Ред 9:
| пълно име =
| други титли =
| място на раждане = [[Венеция]],[[Италия]]
| място на смъртта = [[Константинопол]], [[Византия]]
Line 15 ⟶ 14:
| наследник =
| съпруга =
| династия = [[Дандоло]]
| баща =
| майка =
Line 21 ⟶ 20:
| отличия =
}}
[[Файл:Flag_of_Most_Serene_Republic_of_Venice.svg|мини|дясно|260px|Флаг на Република Сан Марко]]
[[Файл:Enrico_Dandolo_gravestone.jpg|мини|дясно|260px|саркофага на Дондало в църквата Св София в Константинопол]]
'''Енрико Дандоло''' ({{lang|it|Enrico Dandolo}}), 1107 или 1108
Той изиграва голяма роля по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към [[Йерусалим]]. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на [[Константинопол]].
При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от [[Калоян|цар Калоян]], и пленяването на латинския император в [[Битка при Одрин|Битката при Адрианопол]] от [[14 април]] [[1205]] довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата „Св. София“]] в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.▼
Последицата от падането на [[Константинопол]] и завладяването на земите в Тракия и Мала Aзия е образуването на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новият император е извършен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия имало разногласия относно избора за и против. Претендентите били двама – [[Бонифаций Монфератски]] и [[Балдуин Фландърски]]. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другия да ce съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът ce събрал в една църква в двореца на дожът на Венеция Дандоло. Cпоред Клари, изборът на Балдуин е бил единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убедил съвета да ce спре на Балдуин, който бил млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифаций Монфератски била отхвърлена от венецианците, които ce страхували да направят император, своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество.
▲При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от [[Калоян|цар Калоян]], и пленяването на латинския император в [[Битка при Одрин (1205)|Битката при Адрианопол]] от [[14 април]] [[1205]] довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата „Св. София“]] в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.
== Източници ==
* История на кръстоносните походи,Жан Ришар, издателство "Рива",2005▼
* Кратка история на кръстоносните походи, Красимира Гагова, издателство "Полис",2008▼
<references/>
[[Категория:Дандоло]]
| |||