Васил Найденов: Разлика между версии

Роден на 3 септември 1950 г.<ref>Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, 1996 г., стр. 688</ref> Завършва [[Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“|Строителния техникум „Христо Ботев“]], а след това и естрадния отдел на [[Национална музикална академия|Музикалната академия]], специалност [[пиано]], през 1973. Израства с майка си, баща си вижда години по-късно.<ref>В-к "Клуб„Клуб 100"100“, година 2, брой №36 (№77), стр. 31, 9 септември 2015 г.</ref>

Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в „[[Златни струни]]“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на [[Бисер Киров]]. Следва „[[Диана Експрес]]“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор&nbsp;— – Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „[[Тангра (музикална група)|Тангра]]“.

През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала „Златният Орфей“ Втора награда е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда&nbsp;— – на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на [[Тончо Русев]] печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“&nbsp;— – „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“&nbsp;— – пак по музика на Тончо Русев&nbsp;— – „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.

* [http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=persona/Васил%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%20%D0%9D%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B220Найденов Биография и дискография на Васил Найденов в bgestrada.com]