Разлика между версии на „Йосиф I Български“

м
форматиране: 4x тире-числа, год.→г., тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 4x тире-числа, год.→г., тире (ползвайки Advisor))
През следващите 3 – 4 години [[архимандрит]] Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, благодарение не само на перфектния си [[френски език]], но и на способността си да води преговори и да убеждава.
 
В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за [[Ловчанска епархия|Ловчански митрополит]], след като преди това е управлявал 1 година [[Видинска епархия|Видинската епархия]]. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]]. На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за [[екзарх]] от Църковно-народния събор в [[Екзархийски дом|Екзархийския дом]], [[Ортакьой]].
 
=== Български духовен водач ===
[[Файл:Bitola1902.jpg|мини|250п|Отбелязване на юбилея на Негово Блаженство, [[Битоля]], 1902 г.]]
 
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До [[Балканската война]] (1912- – 1913) в екзархийския [[диоцез]] са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, 8 епархии в [[Македония (област)|Македония]] и епархия в [[Одринска Тракия]], управлявани от екзархийски наместници.
 
Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води [[България]], възкръснала за свободен живот. В условията на действащия [[Берлински договор]] е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в тези области.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=855 "IОСИФЪ I-й. Екзархъ Всебългарски. Починал на 20 VI 1915 г. в София"], издание на Македоно-Одринските братства, 1915 година
* [http://bnr.bg/hristobotev/post/100575544 Премълчаният живот на един български екзарх], предаване на БНР
* [https://chitanka.info/text/11272/24#textstart "Съветите на Екзарх Йосиф и последния ми разговор с него" - – Ранни спомени], Симеон Радев, Траян Радев 
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=exact&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1403776276474&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=creator&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=Екзарх+Йосиф&fn=search&vid=NALIS_VIEW/ Вижте повече за Екзарх Йосиф чрез Своден Каталог НАБИС]
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=732 "Екзарх Йосиф за задачата на Екзархията след 1878 год г."]публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, брой 72, 73, 74, 75, 76, 77, 79, 80, София, 1936 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1615 "На Негово Блаженство Българския Екзарх Йосиф I; от учащите се и живущите в С. Петербург българи"], публикувано в „Йосиф I Екзарх Български (1877- – 1902); Юбилеен Сборник“, София, 1904 година
 
== Източници ==
* Български екзарх Йосиф I. Дневник, Военноиздателски комплекс „Свети Георги Победоносец“, С., 1992, 918 стр.
* Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква, С., 2003.
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 33- – 36. ISBN 978-954-8259-84-2
 
== Бележки ==