Самцхе-Джавахети: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Административна единица инфо
| име = Самцхе-Джавахети
| име-местно = სამცხე-ჯავახეთი
| карта-файл = SamtskheJavakhetiLocationinGeorgia.svg
| карта-описание =
| страна = {{флагче с име|Грузия}}
| столица-име = [[Батуми]]
| площ = 6 413
| население = 155 900
| население-година = 2018
| управител-вид = Губернатор
| управител-име = Бесик Амиранашвили
| език = [[Грузински език|грузински]]
| часова-зона = [[UTC+4]]
}}
[[Файл:The church armenie אחלכלכי 3.jpg|Арменската църква в Ахалкалаки|мини|300п]]
'''Самцхе-Джавахети''' ({{lang|ka|სამცხე-ჯავახეთი}}; {{lang|hy|Սամցխե-Ջավախք}}) е
== Историческа справка ==
От 13-ти до 17-ти на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13-ти век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14-ти век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16-ти век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области [[Месхетия]] и [[Джавахетия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article001205.html «Большая Советская Энциклопедия» – Самцхе-Саатабаго]</ref>
== Географска характеристика ==
Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с [[Армения]], на югозапад – с [[Турция]], на запад – с [[Аджария]], на северозапад – с [[Гурия]], на север – с [[Имеретия]], на североизток – с [[Вътрешна Картли]] и на изток – с [[Долна Картли]]. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-мо място по големина в [[Грузия]], 9,21% от нейната територия).
Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината [[Малък Кавказ]]. От юг на север протича участък от горното течение на река [[Кура]], долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с [[Имеретия]] от запад на изток се простира [[Месхетски хребет|Месхетския хребет]] (2850 m), а на югозапад, по границата с [[Турция]] – [[Арсиянски хребет|Арсиянския хребет]]. В източната част по паралела е разположен западният участък на [[Триалетски хребет|Триалетския хребет]] (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – [[Самсарски хребет|Самсарски]] (връх '''Диди-Абули 3300 m''' {{coord|41|26|13|N|43|38|46|E}}) на северозапад и [[Джавахетски хребет|Джавахетски]] (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.<ref name="bse1">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article001205.html «Большая Советская Энциклопедия» – Джавахетское нагорье]</ref>
Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири [[Вардзия]] (основани от царица [[Тамара (царица)|Тамара]] в [[1185]]) и [[Ванис Квабеби]] ([[VIII век]]). В областта се намира курортът [[Боржоми]] със световноизвестната си [[минерална вода]].
== Население ==▼
През областта преминават [[нефтопровода Баку — Джейхан|нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан]] и [[Южнокавказски газопровод|Южнокавказският газопровод]].▼
[[Файл:Javakheti- Why don 't they speak Georgian.ogv|300 px|мини|ляво|Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия]]▼
Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души (9-то място по брой на населението в [[Грузия]], 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: [[арменци]] 54,6%, [[грузинци]] 43,4%, [[руснаци]] 1,1%, [[осетинци]] 0,4%, [[гърци]] 0,4% и др.<ref name="этн">[http://www.statistics.ge/_files/english/census/2002/Ethnic%20groups.pdf Етнически състав на Грузия по преписи от 2002 г.] {{икона|en}}</ref>.
Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: [[Арменска апостолическа църква]] (42,3 %), [[Грузинска православна църква]] (40,9 %), [[Католицизъм]] (13,2 %), [[Ислям]] (2,8 %).<ref name="религ">[http://www.statistics.ge/_files/english/census/2002/Religious%20beliefs.pdf Конфесионален състав на Грузия по преписи 2002 г.] {{икона|en}}</ref>▼
== Административно деление ==
Line 16 ⟶ 40:
'''Градове''': [[Ахалцихе]] (18 452 жители, [[2002]]), [[Боржоми]] (14 445), [[Ахалкалаки]] (9 802), [[Ниноцминда]] (6 300), [[Вале (град)|Вале]] (5 031); '''Селища от градски тип''': [[Аспиндза]] (4 300), [[Ахалдаба]] (4 000), [[Цагвери]] (3 000), [[Бакуриани]] (2 400), [[Адигени]] (2 600), [[Абастумани]] (1 300).
▲През областта преминават [[нефтопровода Баку — Джейхан|нефтопровода Баку
▲== Население ==
▲Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: [[Арменска апостолическа църква]] (42,3 %), [[Грузинска православна църква]] (40,9 %), [[Католицизъм]] (13,2 %), [[Ислям]] (2,8 %).<ref name="религ">[http://www.statistics.ge/_files/english/census/2002/Religious%20beliefs.pdf Конфесионален състав на Грузия по преписи 2002 г.] {{икона|en}}</ref>
▲[[Файл:Javakheti- Why don 't they speak Georgian.ogv|300 px|мини|ляво|Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия]]
== Източници ==
Line 32 ⟶ 46:
{{Административно деление на Грузия}}
[[Категория:Административно деление на Грузия]]
| |||