Уикипедия

Димитър Солунски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Свети Димитър}}
 
{{Светец
|име=Свети Димитър Солунски|
Line 21 ⟶ 20:
 
== Биография ==
Роден е в [[Солун]] през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - [[Християнство|християнин]]. Когато родителите на Димитър умират, [[император]] [[Максимиан]] го назначава на висок военен пост със заповедтазаповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.▼
 
Според източниците,<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.26_sv_Dimitar_Solunski.htm Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец], pravoslavieto.com</ref> при връщането си от поход от източната част на [[РимскаРимската империя|Империята]], Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, – Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър&nbsp;—– прободен с копие в 306 година.▼
▲Роден е в [[Солун]] през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - [[Християнство|християнин]]. Когато родителите на Димитър умират, [[император]] [[Максимиан]] го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
 
▲Според източниците,<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.26_sv_Dimitar_Solunski.htm Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец], pravoslavieto.com</ref> при връщането си от поход от източната част на [[Римска империя|Империята]], Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър&nbsp;— прободен с копие в 306 година.
 
За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата<ref>{{БЕБД}}</ref>, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си [[Луп Солунски|Луп]], който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Line 30 ⟶ 28:
Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно [[миро]] и затова [[Църква]]та го нарекла ''Свети Димитър Мироточиви''. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.
 
[[Файл:Relics of Saint Demetrius.jpg|ляво|мини|240px|Мощите на Св. Димитър в солунската базилика.]]
 
Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от [[Балкани]]те. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира [[Ватопед]], [[Свети Пантелеймон (Атон)|Панталеймоновския]] и [[Ксенофонт (манастир)|Ксенофския манастир]].
 
В [[иконография]]та Свети Димитър се изобразява като [[светец-воин (иконография)|светец- воин]]. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от [[царски ред (икони)|царския ред]] на [[иконостас]]а&nbsp;—– седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци- воини, е представен като един от конниците на [[апокалипсис]]а&nbsp;—– той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва [[Василий II|Василий II Българоубиец]] или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар [[Калоян]], тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян, който бил обсадил града, в [[Русия]] -– татарин&nbsp;—, т.е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е [[антихрист]]ът.
 
По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.<ref>Царевград Търнов: Дворецът на българските царе през Втората българска държава, том 2, Археологически институт и музей (БАН), Издателство на БАН, 1974, стр. 275.</ref>
 
== Вижте също ==
Line 45 ⟶ 42:
 
== Литература ==
* Lemerle, P. Les plus anciens recueils des Miracles de saint Demetrius. Vol. 1: Le texte. Paris, 1979.
* Brezeanu, S. „Romains“ et les „Barbares“ dans les Balkans au VIIe siecle а la lumiere des „Miracles de saint Demetrius“. Comment on peut devenir l’„autre“. – R.E.S.E.E., 24, 1986, № 2, 127–131.127 – 131
* Bakirtzis, C. Byzantine Ampullae from Thessaloniki. – In: The Blessings of Pilgrimage. Ed. by R. Ousterhout. Urbana (IL), 1990, 140- – 149.
* Skedros, J. C. Saint Demetrius of Thessaloniki: Civic Patron and Divine Protector (4th-7th Centuries). Harrisburg (PA), 1999 (Harvard Theological Studies 47).
* Skedros, J. C. Civic Religioin and St. Demetrios in Seventh-Century Thessaloniki. – In: Thessaloniki: Center of Orthodox Theology. Perspectives in Today’s Europe. Thessaloniki, 2000.
* Моллов, Т. Българският миторитуален контекст при оформяне на култа към св. Димитър в Търновград (С оглед и на Житието му от XIII в.). – В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 25- – 34.
* Мирчева, Б. Един непубликуван препис на Канона за Димитър Солунски от сбирката на А. И. Хлудов в Москва. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 2002, № 3, 20- – 32.
* Barkirtzis, Ch. Pilgrimage to Thessaloniki: the Tomb of St. Demetrios. – Dumbarton Oaks Papers, 56, 2002.
* Досева, Ц. Еще один список Последования св. Димитрию Солунскому. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. Съст. С. Богданова и др. С., 2003.
* Мирчева, Б. Канонът за св. Димитър Солунски (нови данни за историята на текста). – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 68- – 94.
* Станкова, Р. Службата за св. Димитър Солунски в сръбски преписи от XIII в. – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 143- – 156.
* Димитрова, M. Житието на св. Димитър от Дамаскин Студит в два късни дамаскинарски сборника. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., 2008.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Солунски“.