Вътрешна Картли: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
'''Вътрешна Картли''' ({{lang|ka|შიდა ქართლი, Шида Картли}}) е една от 12-те историко-географски области (''мкхаре'', региони) на [[Грузия]]. Площ 5696 km² (8-мо място по големина в [[Грузия]], 8,18% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 259 300 души<ref name="оценка">{{cite web|url=http://www.geostat.ge/cms/site_images/_files/english/population/01%20-%20population%20by%20self-governed%20units.xlsx|title=Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994 – 2018 гг.|publisher=[http://www.geostat.ge/index.php?action=page&p_id=473&lang=eng Национальная статистическая служба Грузии]|accessdate=29 октября 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180723003627/http://geostat.ge/cms/site_images/_files/english/population/01%20-%20population%20by%20self-governed%20units.xlsx|archivedate=2018-07-23|deadlink=yes}}{{ref-en}}</ref> (7-мо място по население в [[Грузия]], 6,53% от нейното население). Административен център град [[Гори]]. Разстояние от [[Тбилиси]] до [[Гори]] 96 km.
 
В северната част на областта е разположен административния район Джава и северните части на районите Карели и Гори (общо 1393 кмkm²), които се контролират от властите на самопровъзгласилата се през [[1992]] г. за независима република [[Южна Осетия]].
 
== Историческа справка ==
Ред 22:
 
Най-старият град в областта е [[Гори]], който се споменава в летописните източници от началото на 7-ми век. През 1801 г. след присъединяването на Картлийско-Кахетинско царство към Руската империя селището официално е утвърдено за град. Останалите три града са обявени за такива по време на съветската власт: [[Хашури]] (1921), [[Каспи]] (1959), [[Карели (град)|Карели]] (1981).
 
== География ==
Вътрешна Картли е разположена в северната централна част на Грузия. На север граничи с [[Северна Осетия|Република Северна Осетия]] на [[Русия]], на изток – с [[Мцхетия-Мтианетия]], на юг – с [[Долна Картли]], на югозапад – със [[Самцхе-Джавахети]], на запад – с [[Имеретия]] и на северозапад – с [[Рача-Лечхуми и Долна Сванетия]]. В тези си граници заема площ от 5 696 km², от които 1393 km² се контролират от властите на самопровъзгласилата се през 1992 г. за независима република [[Южна Осетия]].<ref name="bse1">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article127565.html «Большая Советская Энциклопедия» – Юго-Осетинская АО, т. 30, стр. 336]</ref>
 
Територията на Вътрешна Картли заема централната част от южните склонове на [[Голям Кавказ]] , голяма част от Вътрешнокартлийската равнина и северните склонове на [[Триалетски хребет|Триалетския хребет]] (височина до 2757 m). По територията на региона се простират кавказките хребети: [[Рачински хребет|Рачински]], [[Лихски хребет|Лихски (Сурамски)]], Кударойски, Гудиски, Харулски, Ломиски, а на североизток е разположена Келската планинска земя. На север множество върхове превишават 3500 m (връх '''Халаца 3938 m''', {{coord|42|35|56|N|43|50|12|E}})), издигаш се на границата със [[Северна Осетия]]. Основните проходи през Главния, или Вододелен хребет са: Рокски (2995 m), Зекарски и Дзедоиски. В Южна Осетия се обособяват 3 височинни пояса: предпланински (до 1000 m), среднопланински (1000 – 1200 m) и високопланински (над 2000 m).<ref name="bse1"></ref>
 
Климатът се изменя във височина от умерено топъл и влажен в южните части до райони с вечни снегове и ледници на север. Средна августовска температура в 20,7°С, а на височина 2000 m 13,8°С. Средна януарска температура от -2,6 до -6,5°С. Годишната сума на валежите варира от 500 mm в ниските до 1000 mm и повече във високите части. В южната част на региона, от запад на изток, през Вътрешнокартлийската равнина протича участък от средното течение на река [[Кура]], със своите притоци: Голяма и Малка Лиахви, Лехура, Меджуда (леви); Дзама, Тедзами (десни).<ref name="bse1"></ref>
 
В предпланинският пояс са развити основно черноземновидни почви, на места с алувиални и хумусно-карбонатни почви, а по високите райони – тъмнокафяви планинско-горски и планинско ливадни почви. Горите и храстите заемат 48% от цялата територия на областта. Долния горски пояс е представен от дъб с подлес от храсталаци, преминаващ нагоре в гори от дъб, бук, габър, клен и др. В горния горски пояс господстват иглолистните гори, основно смърч, на места с ела и бор. Буковите гори заемат около 79% от целия горски фонд, дъбовите 10%, иглолистните 8%. Най-високите части са заети от субалпийски и алпийски пасища. В горите обитават вълк, мечка, рис, лисица, глиган, язовец, сърна, а по най-високите честа – тур.<ref name="bse1"></ref>
 
== Източници ==