Кахетия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
Двата най-стари града на Кахетия [[Телави]] и [[Сигнахи]] официално са признати за такива през 1801 г., веднага след присъединяването им към Русия. Останалите с7 града в областта са пирзнати по време на съветската власт: [[Гурджаани]] (1934 г.), а другите през 1960-те години.
== География ==
Кахетия е разположена в източната част на [[Грузия]]. На север граничи с руските републики [[Чечения]] и [[Дагестан]], на изток и юг – с [[Азербайджан]], на югозапад – с [[Долна Картли]] и на запад – с [[Вътрешна Картли]]. Дължина от северозапад на югоизток 175 km, ширина от север на юг 80 km. В тези си граници заема площ от 11 310 km² (най-големият по територия регион в [[Грузия]], 16,25% от нейната площ).
През северната част на Кахетия от северозапад на югоизток на протежение от 115 km се простира Главния, или Вододелен хребет на [[Голям Кавказ]]. На юг от него, по границата с [[Вътрешна Картли]] се отделя меридионалния [[Кахетски хребет]]. Северно от Главния, или Вододелен хребет се отделят къси, но много по-високи и мощни хребети: Пирикитски, Снежен (връх '''Диклосмта 4285 m''', {{coord|42|29|32|N|45|46|51|E}}), издигаш се на границата с [[Русия]]). Почти по цялото протежение на областта от северозапад на югоизток се простира Циви-Гомборския хребет (1991 m, югоизточно продължение на [[Кахетски хребет|Кахетския хребет]]), който се явява естествена граница между Външна Кахетия (Гаре Кахети) и Вътрешна Кахетия (Шида Кахети). Вътрешна Кахетия включва в себе си [[Алазан-Авторанска равнина|Алазан-Авторанската (Картлийска) равнина]] с прилежащите към нея северни склонове на Циви-Гомборския хребет и южните склонове на Главния, или Вододелен хребет (височина до 3578 m) и протичащата по цялото ѝ протежение река [[Алазани]] (ляв приток на [[Кура]]). Външна Кахетия включва южните склонове на Циви-Гомборския хребет и [[Йорско плато|Йорското плато]] с долината на река [[Йори (река)|Йори]], също ляв приток на [[Кура]]. Най-югоизточната част на областта се заема от [[Ширакска степ|Ширакската степ]].
В по-голямата част от територията на Кахетия климатът е субтропичен. [[Алазан-Авторанска равнина|Алазан-Авторанската равнина]] има климат сходен с този на южните подножия на Италианските Алпи. Средна януарска температура около 1°С, средна юлска – 23 – 24°С. Количеството на валежите намалява от северозапад на югоизток, като в района на [[Ахмета]] тяхната годишна сума е над 900 mm, в района на [[Телави]] – 700 mm, а източно от [[Гурджаани]] – под 600 mm. Алазанската долина и северните склонове на Циви-Гомборския хребет са много благоприятни за отглеждане на лозя и именно тук е основният винарски център на Грузия. На [[Йорско плато|Йорското плато]] климатът е сух, степен, с умерено студена зима (около 0°С) и горещо лято (около 25°С). В [[Ширакска степ|Ширакската степ]] и други по-малки котловини в [[Йорско плато|Йорското плато]] зимата е още по-студена (около -3°С), а количеството на валежите е под 500 mm. В крайния югозапад на областта, в района на манастира Давид Гареджа климатът е полупустинен с годишна сума на валежите под 400 mm.
== Население ==
На 1 януари 2018 г. населението на Кахетия е наброявало 314 700 души<ref name="оценка"></ref> (6-то място по население в [[Грузия]], 7,92% от нейното население). Гъстота 27,82 души/km². Етнически състав: [[грузинци]] 85,16%, [[азербайджанци]] 10,16%, кистини 1,75% и др.
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение регионът Кахетия се дели на 8 административни района (общини), 9 града с районно подчинение, селища от градски тип няма.
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Кахетия към 1 януари 2019 г.'''
! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население<ref name="оценка"></ref>{{Br}}(2018 г.)
! width="180" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население<ref name="оценка"></ref>{{Br}}(2018 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Телави]]<br>(в km)
! width="200" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Административен район (община)''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Ахметски || align="right" | 2 207 || align="right" | 30 193 || гр. [[Ахмета]] || align="right" | 7 105 || align="right" | 27 ||
|-
| 2.Гурджаански || align="right" | 846 || align="right" | 53 104 || гр. Гурджаани || align="right" | 8 024 || align="right" | 40 ||
|-
| 3.Дедоплисцкаройски || align="right" | 2 529 || align="right" | 21 069 || гр. [[Дедоплисцкаро]] || align="right" | 5 940 || align="right" | 94 ||
|-
| 4.Кварелски || align="right" | 1 001 || align="right" | 30 275 || гр. [[Кварели]] || align="right" | 7 739 || align="right" | 47 ||
|-
| 5.Лагодехски || align="right" | 890 || align="right" | 41 402 || гр. [[Лагодехи]] || align="right" | 5 918 || align="right" | 91 ||
|-
| 6.Сагареджойски || align="right" | 1 491 || align="right" | 52 251 || гр. [[Сагареджо]] || align="right" | 10 871 || align="right" | 108 ||
|-
| 7.Сигнахски || align="right" | 1 252 || align="right" | 29 724 || гр. [[Сигнахи]] || align="right" | 1 485 || align="right" | 59 || гр. [[Цнори]]
|-
| 8.Телавски || align="right" | 1 095 || align="right" | 56 663 || гр. [[Телави]] || align="right" | 19 629 || align="right" | - ||
|}
== Източници ==
| |||