Разлика между версии на „Анелия Петрунова“

Сгрешена година
(Сгрешена година)
Отново нейно дело е преводът на биографичната книга „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ с автор [[Буел Вестин]], както и на заплануваната за началото на 2015 г. автобиография на Янсон, „Дъщерята на скулптора“, под формата на сборник от 19 разказа.<ref>[http://books.janet45.com/comingBooks/540 Предстоящо: Bildhuggarens dotter / Дъщерята на скулптора], сайт на ИК „Жанет 45“</ref>
 
За първи път на български в превод на Анелия Петрунова излизат и два романа, получили голямата награда за шведска художествена литература „Аугуст“ – „Априлската вещица“ на [[Майгул Акселсон]] (награда „Аугуст“ за 1999 г.) <ref>[http://books.janet45.com/team/Анелия__Петрунова Представяне на Анелия Петрунова], сайт на ИК „Жанет 45“</ref> и „Ще се удавят в сълзите на майките си“ на Юханес Анюру (награда „Аугуст“ за 20162017 г.).
 
Тя е преводач и на „Убийства в Шведската академия“ ([[Мартин Олчак]]), „Кажи, че си моя“ ([[Елисабет Нуребек]]), „Самотна пеперуда“ и „Миналото не забравя“ ([[Габриела Улберг Вестин]]), разказът „Святата нощ“ ([[Селма Лагерльоф]]), „Почти нормално семейство“ ([[Матиас Едвардсон]]), „Осемнайсет“ ([[Антон Берг]]). Автор на превода от английски на книгата на американската авторка [[Сара Балантайн]] „Автоимунен палео протокол“. От испански език е превела „Вечните приказки“.
Анонимен потребител