Разлика между версии на „Стан (село)“

262 байта изтрити ,  преди 10 месеца
редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
| име = Стан
| екатте = 68744
| надм-височина = 160-170
| пощ-код = 9917
| тел-код = 0537
 
== История ==
=== Късноантична и средновековна крепост „Станата“ / „Стан“ ===
Късноантична и средновековна крепост "Станата"/"Стан". Намира се на 3 км северно по права линия от центъра на село Стан, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. К. Шкорпил отбелязва 4 кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през 5-11 век. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.<ref>Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975</ref>
Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.
 
=== Землен вал при с. Стан ===
Информацията е предоставена от археолог Ангел Конаклиев.
Старобългарският землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината „Стана”„Стана“. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на р. Капаклъдере и достига до покрайнините на с. Стан. Източната отсечка пресича шосето Шумен – Варна и с южния си край достига до м. Коджамезар, североизточно от с. Зайчино ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до м. Птича могила, североизточно от с. Енево, Шуменско. Общата дължина на вала е 5,2 км, като двата му края опират до брега на р. Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м и дълбочина 1,2 м.<ref>Петров, П.Петров. Образуване на българската държава</ref>
 
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
 
Землен вал при с. Стан
 
Старобългарският землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината „Стана”. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на р. Капаклъдере и достига до покрайнините на с. Стан. Източната отсечка пресича шосето Шумен – Варна и с южния си край достига до м. Коджамезар, североизточно от с. Зайчино ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до м. Птича могила, североизточно от с. Енево, Шуменско. Общата дължина на вала е 5,2 км, като двата му края опират до брега на р. Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м и дълбочина 1,2 м П.Петров.
Най-добра точка за наблюдение на 910 метра от отбивката за село Стан, в посока Варна на пътя вдясно. Правата линия на вала си личи през нивата. Спуска се на 1,22 км в леко югозападна посока на юг от шосето. На същото място трябва да си личи и северно от шосето.
Надморска височина: 170 м. GPS координати: 43°20’07” С.Ш. и 27°15’48” И.Д.
 
Петров, П. Образуване на българската държава
 
== Население ==
 
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6J3DrO4jm | заглавие = „Справка за населението на село Стан, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = webcitation.org | език = bg }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small>
 
 
=== Етнически състав ===
 
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
 
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|align="left"|Не отговорили || 16 || 4.02
|}
 
== Религия ==
На 20 октомври 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан освети новопостроен православен храм, посветен на Свети великомъченик Димитър Солунски. Това е първият храм на село Стан. Основният му камък е положен през 2013 г. и за 6 години храмът е изграден, благодарение на съдействието на кмета Валентин Димитров.
 
== Други ==
След повече от 40-годишно прекъсване, през 2003 година театралната дейност при [[читалище]] "Просвета"„Просвета“ е възстановена. Сформирана е трупа от 15 участника-всички жители на селото. Трупата носи името на бележит читалищен деец от близкото минало - – [[Симеон Русакиев]]. Първата постановка е "Женско„Женско царство"царство“ от [[Ст. Л. Костов]] - – 2004 г. Следващата е "Михал„Михал Мишкоед"Мишкоед“ от [[Сава Доброплодни]] - – 2005 г., а през настоящия сезон се поставя "Свекърва"„Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]].
 
През 2005 г. трупата участва в националния преглед на селските любителски театри, който се провежда в село Кортен. През трите сезона представления се играят в град [[Нови пазар]] и селата от област [[Шумен]].
 
Ръководител на трупата е Пенка Златева, която до 2003 г. е ръководила театрален състав в град Нови пазар.
 
През 2010г2010 г. читалище "Просвета„Просвета-1924 г.", организира първия по рода си в Община Н.Нови пазар, детски събор за народно творчество "Слънчова„Слънчова люлка"люлка“. Вече две години в двора на читалището се събират над 130 деца от Н.Нови пазар и селата на Общината, които ни радват със своя талант. Участниците в събора са на възраст от 3 до 18 г. Те се представят с песни, танци, театрални постановки, изложби на рисунки и предмети изработени от деца. През 2007 г., бе успешно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.
 
== Източници ==
<references/>
4. Църковен вестник, бр. 20, октомври 2019 г.
 
== Външни препратки ==
През 2007 г., бе успешнно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.
 
{{Населени места в Община Нови пазар}}
{{Портал|География|България}}
 
[[Категория:Села в област Шумен]]
[[Категория:Населени места в община Нови пазар]]