|
| алт_текст_карта =
| описание_карта =
| подзаглавие = "Революция на достойнството"
| място = {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]]: [[Киев]], [[Лвов]] и др.
| координати =
В така наречения „Черен четвъртък“, когато правителството на Украйна решава да спре процеса на подготовка за сключване на Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, биват предприети действия. Протестиращите бързо откликват на призивите за организиране на Евромайдана. Вълна от протести залива Украйна и света. Акциите от 21 – 23 ноември 2013 преминават без използване на политическа символика.
== История и ход на протести ==
[[Файл:People protest at Independence Square on December 10, 2013 in Kiev.jpg|мини|дясно|"Беркут" специална полицейска част]]
Напрежението на площадите се покачва и прераства във кървави стълкновения между привържениците на [[Евромайдан|Евро-майдана]] и органите на реда.
При сблъсъците между силите за сигурност и демонстрантите в Киев на няколко пъти бяха ранявани противниците на правителството. Най-редовно в тези акции участваха служители на специалните части "Беркут".<ref>https://www.dw.com/bg/специално-обучени-на-бруталност/a-17293005</ref> Това важи в най-голяма степен за кървавото потушаване на мирните студентски протести от 30 ноември на площад "Майдан" в Киев. Студентите демонстрираха против решението на правителството да замрази подготвеното споразумение за асоцииране с ЕС. Ден по-късно демонстрантите и журналистите отново бяха атакувани от "Беркут" по време на сблъсъците пред президентството.
От началото на протестите в Украйна досега вече са били ранени няколко десетки журналисти. Правозащитни организации твърдят, че тези атаки са били преднамерени.<ref>https://www.dw.com/bg/киевската-драма/a-17441511</ref>
След тримесечните протести на [[Евромайдан|Евромайдана]] в Украйна, които завършиха с разстрели на протестиращите от специалните части на милицията, страхувайки се от затвор, президентът на Украйна Виктор Янукович избяга. Заедно с него, и отделно от него, избягаха и много украински топ-чиновници – министри, депутати и началници на ведомства.<ref>https://stage.offnews.bg/sviat/ianukovich-opita-da-izbiaga-v-rusia-granicharite-go-spriaha-302714.html</ref> Държавните структури на практика спряха да работят, очаквайки решения и нови назначения от парламента. В Украйна настъпи кратък период на политическа неопределеност, от който Русия веднага се възползва за [[Анексиране на Крим от Русия|въоръженото превземане на Крим]] , а малко по-късно и на [[Война в Донбас|Донбас]].
== Хронология на протести ==
* Ноември 2013. Бившият украински президент Виктор Янукович неочаквано се отказва да подпише договора за асоцииране с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Решението му предизвиква протести в цялата страна.
* Декември 2013. Протестите срещу правителството се разрастват. Площад "Независимост" в Киев се превръща в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора са ранени от полицаи.
* Януари 2014. Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за "екстремистки призиви" в интернет. Решенията предизвикват нови протести. Стига се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията. В края на януари, след разговори с опозицията, правителството заявява готовност за отменяне на новоприетите закони. Парламентът обявява амнистия за задържаните противници на правителство, но същевременно настоява за разчистване на уличните блокади и окупирани правителствени сгради.
* Февруари 2014. Мерките на силите за сигурност срещу демонстрантите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря.
* 20 февруари. Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия.
* 21 февруари. С посредничеството на ЕС и Русия правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година, която предвижда по-малко правомощия за президента. Редица противници на правителството отхвърлят предложението. Мнозина продължават да настояват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно става ясно, че протестното движение се състои от множество различни групи, сред които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват договорения компромис с Виктор Янукович. Въпреки това протестите на Майдана в Киев продължават.
* 22 февруари. Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е обвинен в противозаконно присвояване на пълномощия. Насрочени са предсрочни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в нелегалност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена - след две години и половина, прекарани в затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той обявява, че приоритетът му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е издирван по обвинения за "масово убийство".
* 27 февруари. Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното правителство. Руският президент Путин издава заповед за голяма военна маневра на границата с Украйна. След сблъсъци между привърженици и противници на новото правителство в Киев, членове на проруски милиции окупират правителственото седалище и парламент в столицата на Крим. Хиляди кримски татари протестират срещу евентуалното отцепване на автономната република от Украйна. Проруски демонстранти пък настояват за по-силно обвързване с Москва.<ref>https://www.dw.com/bg/хронология-на-хаоса-в-украйна/a-17614372</ref>
== Вижте също ==
* [[Воинът на Светлината]]
* [[Анексиране на Крим от Русия]]
== Източници ==
| 