Самцхе-Джавахети: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
== Историческа справка ==
От 13-ти до 17-ти на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13-ти век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14-ти век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16-ти век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области [[Месхетия]] и [[Джавахетия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article099317.html «Большая Советская Энциклопедия» – Самцхе-Саатабаго, т. 22, стр. 553]</ref>
Най-старият град в областта е [[Ахалкалаки]] основан през 1064 г. През 15-ти век градът е напълно разрушен от пълчищата на [[Тимур]] (Тамерлан), а през 17-ти век е възстановен. Град [[Ахалцихе]] е основан през 12-ти век, но през 15-ти век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. ([[Боржоми]]) до 1983 г. (Ниноцминда).
Ред 25:
Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с [[Армения]], на югозапад – с [[Турция]], на запад – с [[Аджария]], на северозапад – с [[Гурия]], на север – с [[Имеретия]], на североизток – с [[Вътрешна Картли]] и на изток – с [[Долна Картли]]. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-мо място по големина в [[Грузия]], 9,21% от нейната територия).
Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината [[Малък Кавказ]]. От юг на север протича участък от горното течение на река [[Кура]], долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с [[Имеретия]] от запад на изток се простира [[Месхетски хребет|Месхетския хребет]] (2850 m), а на югозапад, по границата с [[Турция]] – [[Арсиянски хребет|Арсиянския хребет]]. В източната част по паралела е разположен западният участък на [[Триалетски хребет|Триалетския хребет]] (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – [[Самсарски хребет|Самсарски]] (връх '''Диди-Абули 3300 m''' {{coord|41|26|13|N|43|38|46|E}}) на северозапад и [[Джавахетски хребет|Джавахетски]] (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.<ref name="bse1">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article025130.html «Большая Советская Энциклопедия» – Джавахетское нагорье, т. 8, стр. 182]</ref>
Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири [[Вардзия]] (основани от царица [[Тамара (царица)|Тамара]] в [[1185]]) и [[Ванис Квабеби]] ([[VIII век]]). В областта се намира курортът [[Боржоми]] със световноизвестната си [[минерална вода]].
| |||