Метрика на Шварцшилд: Разлика между версии

Метриката на Шварцшилд има сингулярност за <math>r = 0</math>, което е присъща сингулярност на кривината. Има сингулярност и при хоризонта на събитията <math>r = r_s</math>. В зависимост от гледната точка, метриката има дефиницира само във външната област <math>r > r_s</math>, само във вътрешната област <math>r < r_s</math> или тяхното дизюнктно обединение. Все пак, метриката всъщност не е сингулярна при хоризонта на събитията, тъй като там има подходящи координати. За <math>r \gg r_s </math>, метриката на Шварцшилд е асимптотична спрямо стандартната Лоренцова метрика в [[Пространство на Минковски|пространството на Минковски]]. За почти всички астрофизически обекти, съотношението <math>\frac{r_s}{r}</math> е изключително малко. Например, радиусът на Шварцшилд <math>r_s^{(\mathrm{E})}</math> на Земята е грубо 8,9 mm, докато Слънцето, което е 3,3×10⁵ по-масивно,<ref>{{cite book|editor-last=Tennent |editor-first=R.M.|year=1971|title=Science Data Book|publisher=Oliver & Boyd|isbn=0-05-002487-6}}</ref> има радиус на Шварцшилд <math>r_s^{(\mathrm{S})}</math> от около 3 km. Съотношението става голямо само в близост до черни дупки или други свръхплътни обекти, като например [[неутронни звезди]].

 

 

== Източници ==