Обидим: Разлика между версии

Като крупно селище Обидим се оформя в началото на XIX век, като махалите постепенно изчезват, а собствениците намират по-привлекателен живот в селото, където се намира и по настоящем. В 1842 година е построена църквата „[[Свети Николай (Обидим)|Свети Николай]]“.<ref name="ЕПК 63">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-2-1 |pages=63 |url= |accessdate=}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Обидим (Obidim) е посочено като село със 185 домакинства и 430 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.</ref>

В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) отбелязва Обидим като село със 175 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 236- – 237.</ref>

{{цитат|Обидум, лежи на едно възвишение в [[Пирин]]. От [[Кремен (Област Благоевград)|Кремен]] 1 час на ЮИ. Поминък скотоводство. Църква и училище български, 47 ученика. Броят на къщите е 200, само българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.]</ref>}}

В 1901 година войводата [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]] основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и [[Кремен (Област Благоевград)|Кремен]], в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков.<ref>Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 243.</ref> Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.<ref>Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 244.</ref>

Два месеца преди избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, огравени от кременците Благо Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.<ref>Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 247.</ref>

На 13 септември/14 септември 1903 година край Обидим се провежда [[Бой при Обидим|сражение]] между обединени чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] с османски войски по време на въстанието.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 104.</ref>

[[Файл:BASA-1932K-1-428-12.jpg|дясно|мини|250п|Бежанци от Обидим в Баня Чепино]]

Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик [[Любомир Стоенчев]], в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото в планината българско население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока&nbsp;— единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при [[Айгидик]].<ref>Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 251 – 252.</ref>

През 1908- – 1909 година селото има 220 български къщи с население 1050 души.<ref>Извори за българската етнография, Т. 3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 79</ref>

Селото е опожарено и по време на Балканската война в 1912 г. Голяма част от населението се преселва в пределите на България&nbsp;—– предимно в [[Чепино (квартал на Велинград)|Чепино]], Пещерско. Непосредствено след отеглянето на турската войска част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход като се изграждат множество нови къщи и населението взема дейно участие в обществено политическия живот&nbsp;—– активно участва във войните 1912 – 1918 г. давайки десетки жертви.

Благодарение на създадената традиция от 70-те години на XX век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 km от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.