Едропанелно строителство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без точка след м; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 3:
[[Файл:Block2-69.JPG|мини|Панелна сграда по номенклатура Бс 2-69 (или Бс-VIII-НипроИтис-69). Виждат се характерните изнесени навън стълбищни клетки.]]
 
'''Панелен блок''' (неформ. '''панелка''') е [[жилищен блок]], построен от стандартни [[стоманобетон]]ни елементи (панели), произведени предварително в специално промишлено предприятие - [[домостроителен комбинат]].
 
Към края на 80-те години на ХХ век на територията на България са функционирали 30 домостроителни комбината (ДК), произвеждащи елементи за сгради по различни [[Български номенклатури за едропанелно жилищно строителство|номенклатури]].
Ред 9:
== Български номенклатури за едропанелно жилищно строителство ==
{{основна|Български номенклатури за едропанелно жилищно строителство}}
Първите едропанелни жилищни сгради в България са построени през 1958-59 г. в ж.к. Толстой в София по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС). След тези експерименти през 1963 г. на Нипро ИТИС и на организациите "Главпроект"„Главпроект“ и "Софпроект"„Софпроект“ е възложено да изработят номенклатурата '''[[Бс-2-63 (обединена)]]''' за 4 и 6 етажа с малко надлъжно междуосие 3.,60 мm и напречно 2х5.,10 мm. По тази номенклатура в София е строено в ж.к. Свобода, Дружба 1, Сухата река, Младост 1 и др. Тази номенклатура е използвана от ДК през периода 1963-661963–66 г. Такива панелки има и в квартал "Редута„Редута“ "на улица "Погледец"„Погледец“.
 
На базата на 2-63 (обединена) през 1965 г. ИПП "Софпроект"„Софпроект“ разработва номенклатурата '''[[Бс-VIII-Сф]]''', която вече е за сгради с осем етажа за сеизмични райони. Междуосията са същите, както при предходната. Използвана е в София и в други градове на страната. По нея в София са строени сгради в жилищните комплекси Младост 1, Дружба 1, Света Троица, Гевгелийски, Красна поляна, Илинден и др. Като цяло не получава голямо разпространение. Използването ѝ е прекратено през 1972 г.
Първите едропанелни жилищни сгради в България са построени през 1958-59 г. в ж.к. Толстой в София по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС). След тези експерименти през 1963 г. на Нипро ИТИС и на организациите "Главпроект" и "Софпроект" е възложено да изработят номенклатурата '''[[Бс-2-63 (обединена)]]''' за 4 и 6 етажа с малко надлъжно междуосие 3.60 м и напречно 2х5.10 м. По тази номенклатура в София е строено в ж.к. Свобода, Дружба 1, Сухата река, Младост 1 и др. Тази номенклатура е използвана от ДК през периода 1963-66 г.Такива панелки има и в квартал "Редута "на улица "Погледец".
 
През 1964 г. Нипро ИТИС разработва номенклатурата '''[[Бс-2-64]]'''. Производството на сгради по нея започва в ДК-2 в Земляне и затова тя е по-известна като '''2-64 "Земляне"„Земляне“'''. Тя се характеризира с надлъжно междуосие 3.,20 мm и напречно 2х5.,76 мm. Най-характерната отличителна черта на тази номенклатура е изнесената напред стълбищна клетка, където се намира асансьорът, който спира на площадките между етажите. Тази номенклатура в този ѝ вид се използва до 1969 г., когато бива преработена от Нипро ИТИС, като ѝ е добавено и междуосие 3.,60 мm. Тази модификация е известна като '''[[Бс-2-69]]''' (в други източници сигнатурата е '''Бс-VIII-НипроИТИС-69'''). Това е втората по популярност номенклатура в София, а сгради по нея са строени и в други градове на страната. Използвана е до края на 701970-те години.
На базата на 2-63 (обединена) през 1965 г. ИПП "Софпроект" разработва номенклатурата '''[[Бс-VIII-Сф]]''', която вече е за сгради с осем етажа за сеизмични райони. Междуосията са същите, както при предходната. Използвана е в София и в други градове на страната. По нея в София са строени сгради в жилищните комплекси Младост 1, Дружба 1, Света Троица, Гевгелийски, Красна поляна, Илинден и др. Като цяло не получава голямо разпространение. Използването ѝ е прекратено през 1972 г.
 
През 1969 г. ИПП "Софпроект"„Софпроект“ разработва номенклатурата '''[[Бс-69-Сф]]''' (в други източници е означена като '''Бс-V-VIII-Сф'''), която да замени разработената преди от тях Бс-VIII-Сф. И тази номенклатура предлага надлъжно междуосие 3.,60 мm, но напречното вече е по-голямо. Това е номенклатурата, по която са построени най-много секции в София, а е доста популярна и в останалите градове на България. Внедрява се в производство през 1972 г. и се използва до ликвидирането на едропанелното строителство в България през първата половина на 901990-те години. През годините тя търпи различни модификации ('''Бс-69-Сф-Уд, БП-87''' и т.н.), като се обогатява с различни видове секции (крайни, ъглови и др.) или незначително се променя фасадата (най-вече прозорците на стълбищните клетки).
През 1964 г. Нипро ИТИС разработва номенклатурата '''[[Бс-2-64]]'''. Производството на сгради по нея започва в ДК-2 в Земляне и затова тя е по-известна като '''2-64 "Земляне"'''. Тя се характеризира с надлъжно междуосие 3.20 м и напречно 2х5.76 м. Най-характерната отличителна черта на тази номенклатура е изнесената напред стълбищна клетка, където се намира асансьорът, който спира на площадките между етажите. Тази номенклатура в този ѝ вид се използва до 1969 г., когато бива преработена от Нипро ИТИС, като ѝ е добавено и междуосие 3.60 м. Тази модификация е известна като '''[[Бс-2-69]]''' (в други източници сигнатурата е '''Бс-VIII-НипроИТИС-69'''). Това е втората по популярност номенклатура в София, а сгради по нея са строени и в други градове на страната. Използвана е до края на 70-те години.
 
През 1969 г. ИПП "Софпроект" разработва номенклатурата '''[[Бс-69-Сф]]''' (в други източници е означена като '''Бс-V-VIII-Сф'''), която да замени разработената преди от тях Бс-VIII-Сф. И тази номенклатура предлага надлъжно междуосие 3.60 м, но напречното вече е по-голямо. Това е номенклатурата, по която са построени най-много секции в София, а е доста популярна и в останалите градове на България. Внедрява се в производство през 1972 г. и се използва до ликвидирането на едропанелното строителство в България през първата половина на 90-те години. През годините тя търпи различни модификации ('''Бс-69-Сф-Уд, БП-87''' и т.н.), като се обогатява с различни видове секции (крайни, ъглови и др.) или незначително се променя фасадата (най-вече прозорците на стълбищните клетки).
 
== Вижте също ==
Line 22 ⟶ 21:
* [[Жилищен блок]]
* [[Жилищен комплекс]]
 
 
== Външни препратки ==