Уикипедия

Александър Винербергер: Разлика между версии

австрийски химик
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Създадена чрез превод на страницата „Винербергер, Александр“
(Няма разлика)

Версия от 03:01, 29 ноември 2019

Александър Винербергер (8 декември 1891 г. [1], Виена - 5 януари 1955 г. [2] ) - австрийски химически инженер, работил 19 години в химическите предприятия на СССР. Известен с това, че огато е работил в Харков, той създава и запазва фотографии от Гладомора от 1932-1933 г., които са фотографски доказателства за масовото гладуване на жителите на Украйна по това време.

Александър Винербергер
Alexander Wienerberger
австрийски химик
Роден
Починал
5 януари 1955 г. (63 г.)
Учил въвВиенски университет
ПартияНационалсоциалистическа германска работническа партия
Александър Винербергер в Общомедия

Биография

Александър Винербергер е роден през 1891 г. (други източници погрешно посочват 1898 г. [3] ) в столицата на Австро-Унгария, град Виена, в чешко-еврейско семейство. Въпреки факта, че баща му е бил евреин по националност, самият Александър според дъщеря си се считал за австриец и атеист [4] .

От 1910 до 1914 г. учи във Философския факултет на Виенския университет.

По време на Първата световна война е мобилизиран в австро-унгарската армия, участва в битки срещу руската армия и е заловен през 1915 година.

През 1917 г. той успява да се премести в Москва, където основава химическа лаборатория с приятели. През есента на 1919 г. той се опитва да избяга от Съветска Русия в Австрия през Естония, използвайки фалшиви документи, но не успява: в Псков е арестуван от ЧК. Винербергер беше осъден за шпионаж и прекарва значителна част от 20-те години в затвора в Лубянка в Москва [5] . По време на престоя си в руски затвор уменията му на химик бяха оценени от съветското правителство. Чуждестранните затворници са работили в производството, и Винербергер е назначен за инженер по производството на лакове и бои, а по-късно той работи във фабрики за производство на експлозиви [6] .

През 1927г бракът му се раздели с Йозефина Ренимойс, родом от балтийските германци, която заедно с дъщеря си Анемари и нейния син Александър останаха в Естония (по-късно Анемари се премести в Австрия).

През 1928 г., за първи път след плен, Винербергер посещава своите роднини във Виена и сключва нов брак с Лили Цимерман, дъщеря на производител от Швехат. След завръщането си в Москва бяха премахнати ограничения от него, което позволява на съпругата му да се премести в Съветския съюз [5] . През 1931 г. на съпрузите се ражда дъщеря Марго (съветското правителство позволява съпругата на инженера да се върне във Виена по време на раждането) [4] .

В началото на 30-те години на миналия век семейство Винербергер живее в Москва, където Александър заема ръководна длъжност в химически завод. През 1932 г. е изпратен в Любучани (Московска област), където е технически директор на пластмасова фабрика, а през 1933 г. е изпратен в Харков, където е назначен на подобна длъжност.

Фотографски доказателства за глада от 1932-1933 г.

 
Снимка на гладно момиче от Харков е една от най-известните фотографии от Гладомора. Публикувано от Александър Винергергер.

Живеейки в Харков, тогавашната столица на Украинската ССР, Винербергер станал свидетел на мащабен глад и снимал сцените, които видял по улиците на града, въпреки заплахата от арест от страна на НКВД [5] .

По време на престоя си в Харков Александър Винербергер тайно създава около 100 фотографии на града по време на Гладомора. Неговите фотографии изобразяват линии на гладни хора в хранителни магазини, гладуващи деца, тела на хора, умрели от глад по улиците на Харков, масови гробове на жертви на глад. Инженерът създава своите фотографии с помощта на немската камера Leica, която вероятно е прехвърлена на него от приятели от чужбина [4] .

Заминавайки за Австрия през 1934 г., Винербергер предава негативи чрез дипломатическа поща през австрийското посолство. Австрийските дипломати настояват за такава мярка за предпазливост, тъй като съществува голяма вероятност от претърсване на лични вещи на инженер на границата и откриването на снимки може да застраши живота му. След завръщането си във Виена Винербергер предава фотографиите на кардинал Теодор Инницер, който заедно с генералния секретар на Международния комитет за националните малцинства Евалд Аменде ги представя на Лигата на нациите [4] .

През 1934 г. Отечественият фронт в Австрия издава материали на Винербергер под формата на малка брошура, озаглавена „Rußland, wie es wirklich ist“ (Русия, каквато е всъщност), но без приписване [7] .

Снимките на Винербергер за първи път стават достъпни за обществеността през 1935 г. благодарение на публикация в книгата „Трябва ли да гладува Русия? "(Muss Russland Hungern) на Евалд Амменде без приписване на фотографии поради опасения за безопасността на техния създател [8] . През 1939 г. Александър Винербергер публикува в Австрия собствена книга с мемоари за живота в Съветския съюз, в която две глави са посветени на Гладомора [9] . Снимките бяха включени и в неговите мемоари, публикувани през 1942 г. [10]

През 1944 г. Винербергер служи като офицер за връзка на Руска освободителна армия. След войната той успява да избегне прехвърлянето му в съветските войски - той се озовава в американската окупационна зона в Залцбург, където умира през 1955 г. [1]

Бележки

  1. ↑ а б Josef Vogl. Alexander Wienerberger — Fotograf des Holodomor. In: Dokumentationsarchiv des österreichischen Widerstandes (Hrsg.), Feindbilder, Wien 2015 (= Jahrbuch 2015), S. 259—272
  2. ↑ http://britishphotohistory.ning.com/profiles/blogs/alexander-wienerberger
  3. ↑ http://pic.nypl.org/constituents/384944
  4. ↑ а б в г "Це був геноцид": історія британської фотохудожниці, яка ширить пам'ять про Голодомор // BBC Україна. Посетен на 23 листопада 2018.
  5. ↑ а б в «Рискуя попасть в застенки НКВД, мой прадед фотографировал жертв Голодомора» // Факты. Посетен на 23 листопада 2018.Шаблон:Ref-ru
  6. ↑ Александр Вінербергер у спогадах доньки // Меморіал жертв Голодомору. Посетен на 23 листопада 2018.
  7. ↑ Rußland, wie es wirklich ist!, hrsg. v. der Vaterländischen Front, für den Inhalt verantwortlich: Dr. Ferdinand Krawiec, Wien 1934, 16 S.
  8. ↑ Dr. Ewald Ammende, Muß Rußland hungern? Menschen- und Völkerschicksale in der Sowjetunion, Wien 1935, XXIII, 355 Seiten. Mit 22 Abb
  9. ↑ Alexander Wienerberger, Hart auf hart. 15 Jahre Ingenieur in Sowjetrußland. Ein Tatsachenbericht, Salzburg 1939
  10. ↑ Alexander Wienerberger, Um eine Fuhre Salz im GPU-Keller. Erlebnisse eines deutschen Ingenieurs in Sowjetrussland, mit Zeichnungen von Günther Büsemeyer, Gütersloh [1942], 32 S.

Препратки

На руски

На украински

На други езици

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Винербергер&oldid=9684411“.