Георги Чанков: Разлика между версии

|год_мандат_пост = 1947  – 1949

|год_мандат_министър-председател = 1947  – 1949

|партия = [[БКП]] <small>(1930  – 1957)</small>

Участва в организирането на стачка в креватната фабрика „Братя Стоеви“ в с. [[Кирилово (Област Стара Загора)|Кирилово]], Старозагорско, през 1929 г., с искане за еднакъв осемчасов работен ден за всички работници (тези от селото се трудели по 12 часа, а градските  – по 8), заради което е бит от полицията. От 1930 г. е член на [[БРП|БРП (т.с.)]].

През 1933  – 1934 г. заедно с [[Райко Дамянов]] взема активно участие в подготовката и провеждането на стачката на текстилните работници в [[Сливен]], заради което е арестуван и, след бягството си от полицейския участък, е осъден задочно на затвор 10 години. Участва в 7^-ия конгрес на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] и 6^-ия конгрес на КИМ през август 1935 г. Връща се отново в България, за да участва в сливането на дейността на Комсомола и [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]] (''РМС''). Обединението на 2^-те организации приключва през 1938 г., като Георги Чанков не е включен в ЦК на РМС, защото е нелегален, но участва в заседанията, за да се осигури приемственост.

Произведен е в чин [[полковник]], а през 1952 г. и [[генерал-лейтенант]]<ref>[http://archives.bg/politburo/en/component/content/article/48-chlenovenapb/107-2012-01-04-19-13-25 Георги Чанков] в Протоколи на Политбюро (ПБ) и на ЦК на БКП (1944  – 1989)</ref>.

Член е на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро на ЦК на БРП (к.)]] от 1944 г. (точната дата не е известна, тъй като тогава не са се водили протоколи) до 17 юли 1957 г. Едновременно с това от септември 1944 до 25 януари 1954 г. е и [[секретар на ЦК на БКП]] по организационните въпроси. На този пост той ръководи под преките указания на [[Георги Димитров]] масираното разрастване и реорганизация на БКП в управляваща партия на формиращия се тоталитарен режим.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 329}}</ref> Между 13 ноември 1950 и 17 юли 1957 г. е заместник-председател, а впоследствие  – първи заместник-председател на Министерския съвет.

През лятото на 1949 година, когато лидерът на БКП [[Георги Димитров]] вече е тежко болен, Чанков и [[Вълко Червенков]] се срещат с [[Йосиф Сталин]], който им дава указания за новата организация на ръководството на партията. След смъртта на Димитров през юли 1949 година Чанков е сред основните претенденти за поста му, наред с [[Васил Коларов]], Вълко Червенков и [[Антон Югов]], но е взето е решение ръководството на партията да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин, като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, а за втори секретар  – Чанков. През следващите месеци, след смъртта на Коларов, Червенков успява да се наложи като ръководител на партията.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949  – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 22  – 24, 69  – 70 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>

След като през 1956 година Тодор Живков окончателно изтласква Червенков като партиен лидер, през следващите години той систематично елиминира повечето дотогавашни влиятелни фигури в партийното ръководство, заменяйки ги с лоялни лично към него функционери, като сред първите отстранени с висок ранг е Георги Чанков.{{hrf|Христов|2009|113}} Още през декември 1956 година той е отстранен от ръководството на [[Държавна планова комисия|Държавната планова комисия]] и остава в правителството като вицепремиер без портфейл. На свикания през 1957 г. Юлски пленум на Централния комитет министър-председателят [[Антон Югов]] изнася доклад, в който го обвинява във фракционна дейност и провеждане на линия, насочена против партийната политика.<ref>Вестник „Работническо дело“, от 17 юли 1957 г., бр. 198</ref> Самият Живков го определя като „много опасен... ограничен човек, много труден и самонадеян“.{{hrf|Христов|2009|113}} Обвинен е и за икономическите проблеми в страната, включително т.нар. „продоволствен курс“, като е отстранен от Политбюро и правителството.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те  – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 143}}</ref>

Първата му съпруга [[Йорданка Чанкова]] загива по време на съпротивителното движение на 31 май 1944 г. край село [[Елешница (Софийска област)|Елешница]]. През 1946 се оженва за Савка Чанкова (по баща Попйорданова), от която има две дъщери: Светлана (1948  – 2000) и Катя (1952).