Александър Балабанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 19:
Роден е на 18 януари 1879 година в град [[Щип]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]], в семейството на баща арменец и майка българка. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в [[София]], а след това следва класическа филология в [[Лайпцигски университет|Лайпциг]] и [[Ерлангенски-Нюрнбергски университет|Ерланген]], Германия, като завършва в 1904 година.<ref name="Танчев 48">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 48 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател и основател на катедрата по [[класическа филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Превежда класически съчинения от [[старогръцки език|старогръцки]] и [[латински език|латински]], в това число и на части от „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“. Той е и един от най-известните преводачи на [[Гьоте]]вия „[[Фауст]]“, преводът му е първият в стихове в България.
 
[[Файл:BASA_100K-1-590-3_Todor_Borov,_Elin_Pelin,_Alexander_Balabanov,_D._B._Mitov.jpg|мини|320pxляво|250px|Кръгът „Развигор“: [[Тодор Боров]], [[Елин Пелин]], Александър Балабанов, [[Димитър Митов (критик)|Димитър Б. Митов]]. Източник: ДА „Архиви“]]
Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време“ (1908) и списание „[[Художник (1905 – 1909)|Художник]]“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927), който е първият литературен вестник в България.
 
[[Файл:Tsar Boris III 1934.jpg|мини|320px250px|Откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания в Аулата на Софийския университет (9 септември 1934 година). В дъното – проф. Александър Балабанов, пред него проф. [[Александър Теодоров-Балан]] и проф. [[Иван Георгов]], на трибуната – проф. [[Любен Диков]], ректор на Софийския университет.]]
[[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 142.jpg|мини|250п|Гробът на Балабанов на Централните софийски гробища]]
 
Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, научните изследвания и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. Опит за събирането на част от тях прави верният му ученик проф. Тодор Боров - "Студии, статии, рецензии, спомени" (1973). В спомените си „И аз на тоя свят...“ (1. изд. 1979, 2. изд. 1985) Балабанов разкрива широко платно на положението на българите, от двете страни на западната ни граница.