Светослав Минков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
обект в уикиданни, премахвам дублаж |
||
Ред 2:
{{Личност
| име = Светослав Минков
| категория = писател
| портрет-описание = През 1936
| име-рождено = Светослав Константинов Минков
| националност = {{BGR}}
| работил = книговодител, началник на бюро, библиотекар, редактор, коректор, преводач, драгоман
| вложки =
{{Личност/Писател
Line 32 ⟶ 27:
| деца =
| подпис =
}}
Line 43 ⟶ 37:
Превежда [[Ханс Кристиан Андерсен#Приказки|Андерсеновите приказки]], романите на [[Густав Майринк]] „[[Голем]]“ (1926) и „Белият доминиканец“ (1930), „[[Хиляда и една нощ]]“ (1957), „[[Хиляда и една нощ|Приказки на Шехеразада]]“ (1959, 1961, 1963, 1972, 1976) и др.
Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Член на [[Българската комунистическа партия]] от 1944 г., наказан с „порицание“ при чистка през 1949 г.<ref>Румяна Пенчева. [https://literaturensviat.com/?p=5089 ''Минало незабравимо <small>(Из предстоящата книга с работно заглавие „Познатото и непознато за Св. Минков“)</small>'']. сп. „Литературен свят“, бр. 4, декември 2008.</ref>
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Удостоен е със званието [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил деятел на културата]] (1963).
Line 59 ⟶ 53:
След тях е [[Иван Минков]] (1893 – 1925), член на [[Военна организация на БКП|военната организация на БКП]] и участник в подготовката за [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]]. Самоубива се при преследване от полицията.
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град. Завършва средното си образование във [[Втора мъжка гимназия]] в [[София]] (1921) с кратко прекъсване, когато е изпратен да учи във военното училище във Вайскирхен ([[Австрия]]). Не е призован за военна служба и не участвува във войните, защото е „освободен по §1, буква от Р. Б.“<ref>Христо Йорданов. [https://chitanka.info/text/27795-svetoslav-minkov ''Светослав Минков (кратки биографични данни)''] – послеслов към Светослав Минков. Съчинения в два тома. Том втори, Пътеписи. Очерци. Приказки. Приказки на Шехеразада. Издателство „Български писател“, София, 1982.</ref> В гимназията негов учител е [[Божан Ангелов]], който забелязва интереса му към литературата, неговия талант и усърдието му и го насърчава със съвети. За интереса на ученика към руската класика свидетелствува [[Сава Чукалов]], който му преподава руски език.
Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Сестра му, Теодора (Дора) Минкова, по мъж [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костова]], го свързва с изтъкнати писателски среди. Следва „[[Славянска филология]]“ в [[Софийския университет]]. През 1922 г. Св. Минков и [[Владимир Полянов]] основават „Аргус“ – първото в света издателство за фантастична литература<ref>Йово Колев. [http://www.lifebites.bg/svetoslav-minkov/ ''Купиха архива на писателя Светослав Минков онлайн за 3 лв.''], LifeBites.bg, 16 май 2016.
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанската академия (август 1922 – септември 1923). запознава се в Германия с най-новото в немската и световната литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги, свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].
Line 141 ⟶ 135:
== Източници ==
<references />
* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О), с. 376 – 379. Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977
* [[Огнян Сапарев]]. ''Игра на сенките: Българска диаболична фантастика''. Издателство Христо Г. Данов, Пловдив, 1983
* Румяна Пенчева. ''[http://liternet.bg/publish9/r_pencheva/svetoslav-minkov.htm Светослав Минков: Строго поверително. Документално изследване]''. Издателство Изток-Запад, София, 2011
* Тина Грошкова. [http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/3-4/groshkovat ''Образите в диаболичната проза на Светослав Минков през еретически вярвания и народни представи'']
== Външни препратки ==
| |||