Павел Нахимов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м форматиране: 6x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Павел Нахимов
| портрет = Pavel Nakhimov.jpg
| px = 200
| описание = руски адмирал
| роден-място = с. Городок, [[Смоленска област|Смоленска губерния]], [[Руска империя]]
| починал-място = [[Севастопол]], [[Руска империя]]
}}
Ред 10:
'''Павел Степанович Нахимов''' е знаменит [[Руска империя|руски]] военачалник, [[адмирал]].
 
Роден е в село Городок, [[Смоленска област|Смоленска губерния]] (селото вече не съществува), в семейството на [[офицер]]а Самуил Нахимов ([[1754]] – [[1830]]) от [[Пинск]] (Степан Михайлович Нахимов след кръщаване) и Ревекки (Раиса) Нахимова.
 
През [[1813]] година подава заявление в „Морския кадетски корпус“, но поради липса на места не е приет веднага, а след 2 години. Завършва училището през [[1818]] г. и постъпва на служба в [[Балтийско море|Балтийския флот]].
 
Под командването на Михаил Петрович Лазарев в периода [[1821]] – [[1825]] г. извършва околосветско [[пътешествие]], на борда на [[фрегата]]та „Крейцер“. По време на плаването е повишен в чин [[лейтенант]].
 
В Наваринското сражение през [[1827]] г. се отличава, командвайки [[батарея]] на линейния кораб „Азов“, на който служи, част от състава на ескадрата на адмирал Логин Петрович Гейден. За отличие в боя е награден на 21 декември 1827 г. с [[Орден (отличие)|орден]] „Свети Георги“ IV клас (№ 4141) и е произведен в чин [[капитан-лейтенант]].
Ред 20:
През [[1828]] г. е прехвърлен на служба на [[корвет]]а „''Наварин''“, трофеен [[Турция|турски]] [[кораб]], носещ преди това името „''Насабих Сабах''“.
 
По време на Руско-турската война ([[1828]]- – [[1829]]), командва корвет в състава на руската ескадра, която блокира [[Дарданели]]те.
 
През [[1831]] г. е назначен за командир на фрегатата „Паллада“. От [[1834]] г. служи в [[Черноморски флот|Черноморския флот]], където е командир на [[линкор]]а „Силистрия“.
Ред 26:
Произведен в чин [[контраадмирал]], през [[1845]] г. е назначен за командир на бригада от кораби. От [[1852]] г. е [[вицеадмирал]], назначен за началник на флотска [[дивизия]].
 
По време на [[Кримска война|Кримската война 1853—561853 – 56]], командвайки ескадрон на Черноморския флот, в лоши метеорологични условия и бурно време, обкръжава и блокира главните сили на турския флот в [[Синоп]] и, провеждайки умело бойната операция, ги разгромява в [[Синопско сражение|Синопското сражение]] на 18 (30 ноември) 1853 г.
 
От октомври 1854 Нахимов командва [[Обсада на Севастопол (1854-1855)|отбраната на Севастопол]] ([[1854]] – [[1855]]).<ref>Жуков, Е. М. (гл. ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1969. Стр. 626</ref> Нахимов е командир на флота и пристанището, но от февруари 1855 г., след потапянето на флота, защитава по нареждане на главнокомандващия южната част на града. С огромна енергия ръководи отбраната, ползвайки се с огромно влияние сред войниците и [[матрос]]ите, които го наричали „''отец-благодетел''“.
 
На 28 юни (10 юли) 1855 г. по време на обход на бойните укрепления е смъртоносно ранен от куршум в главата, близо до местността на Малахов курган.
Ред 44:
* ''Соколов А.'', статья „О значении адмирала П. С. Нахимова в Севастопольской обороне“ („Яхта“, 1876, № 7).
* ''Белавенец П. И.'', Адмирал Нахимов, Севастополь, 1902.
* ''Тарле Е. В.'' Нахимов. [1802- – 1855] / Тарле Евгений Викторович. – М.: Воен. – мор. изд., 1950. – 112 с.: ил., портр.
* ''Мазунин Н. П.'', Адмирал П. С. Нахимов. М., 1952.
* ''Нахимов П. С.'', Документы и материалы, М., 1954.