След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] точното място на десанта – устието на река [[Текирдере]] между Свищов и Вардим.
Частите на първия ешелон – 12 роти от Волинския53-ти Волински пехотен полк, сотня пластуни, 60 [[казаци]] и 8 оръдия с командир полковник Николай Родионов в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на [[Понтон (плавателен съд)|понтоните]] се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващияткапитан източния[[Александър фронтФок]] капитанувлича Фокроти от 53-ти Волински пехотен полк и атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата [[контраатака]]. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. [[Поручик]] Моторний по личен почин вдига своята II2-ра стрелкова рота, увлича Минския54-ти Мински пехотен полк и с подкрепата на [[артилерия]]таартилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.
