Битка при Свищов: Разлика между версии

| сила1 = Сборен десантен отряд (от 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия)

| сила2 = Свищовски гарнизон (от 6 табуратабора, 1 ескадрон, и 6 оръдия)

'''Битката при Свищов''' е [[десант]] на [[рускатаДействащата руска армия]] през река [[Дунав]] при [[Зимнич]]-[[Свищов]] и бой за превземане на Свищов през [[Руско-турската война (1877-1878)]].

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Михаил Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.

Частите на първия ешелон –са 12 роти от 53-ти Волински пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Николай Родионов и в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване капитан [[Александър Фок]] увлича роти от 53-ти Волински пехотен полк и атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята 2-ра стрелкова рота, увлича 54-ти Мински пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

[[Файл:Dmitriev 005.jpg|мини|300px|[[Щик]]овЩиков бой при Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ияя ешелон пристига командващият генерал-майор Михаил Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с.село Вардим и [[Търново]]. На следващия ден 16/28 юни е заето село Вардим и позиции по река [[Пенда]]. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началниккомандир генерал-майор [[Александър Деп]] в следващите дни построяват два [[Понтонен мост|понтонни моста]] през река Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]].

* Генов Цонко,Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „[[Наука и изкуство]]“, София, 1978, с. 85 – 95

* Георгиев Георги,Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88

* Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы. Санкт Петербург, 1899 г.