Битка при Свищов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14:
| командир1 = [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]
| командир2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Ахмед Хамди паша
| сила1 = Сборен десантен отряд (от 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия)
| сила2 = Свищовски гарнизон (от 6 табуратабора, 1 ескадрон, и 6 оръдия)
| жертви1 = 802 убити и ранени
| жертви2 = неизвестни
Ред 21:
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
 
'''Битката при Свищов''' е [[десант]] на [[рускатаДействащата руска армия]] през река [[Дунав]] при [[Зимнич]]-[[Свищов]] и бой за превземане на Свищов през [[Руско-турската война (1877-1878)]].
 
== Обстановка ==
[[Файл:Dragomirov by Repin.jpg|мини|130px|ляво|генерал-майор Михаил Драгомиров]]
На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз [[Николай Николаевич]] решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]: XIV-та пехотна [[дивизия]], IV-та стрелкова [[бригада]] и други формирования – общо 17 [[батальон]]а, 6 [[сотня|сотни]] и 64 [[оръдие|оръдия]], разделени на 3 ешелона.
 
На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз [[Николай Николаевич]] решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]: XIV14-та пехотна [[дивизия]], IV4-та стрелкова [[бригада]] и други формированияподразделения – общо 17 [[батальон]]абатальона, 6 [[сотня|сотни]] и 64 [[оръдие|оръдия]], разделенигрупирани нав 3 ешелона.
Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при [[Никопол]], [[Олтеница]] или [[Гюргево]]. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов (1 [[табур]], 1 [[ескадрон]] и 2 оръдия) и при село [[Вардим]] (5 табура и 4 оръдия). Командир е [[Ахмед Хамди паша]].
 
Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при [[Никопол]], [[Олтеница]] или [[Гюргево]]. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов (сили от 1 [[табур]]табор, 1 [[ескадрон]] и 2 оръдия) и при село [[Вардим]] (от 5 табуратабора и 4 оръдия). Командир е [[Ахмед Хамди паша]].
 
== Извършване на десанта ==
[[Файл:Dragomirov by Repin.jpg|мини|130px|ляво|генерал-майор Михаил Драгомиров]]
След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Михаил Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.
 
Частите на първия ешелон са 12 роти от 53-ти Волински пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Николай Родионов и в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на река Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване капитан [[Александър Фок]] увлича роти от 53-ти Волински пехотен полк и атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята 2-ра стрелкова рота, увлича 54-ти Мински пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.
 
== Бой за Свищов ==
[[Файл:Dmitriev 005.jpg|мини|300px|[[Щик]]овЩиков бой при Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ияя ешелон пристига командващият генерал-майор Михаил Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с.село Вардим и [[Търново]]. На следващия ден 16/28 юни е заето село Вардим и позиции по река [[Пенда]]. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.
 
== Резултати ==
Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началниккомандир генерал-майор [[Александър Деп]] в следващите дни построяват два [[Понтонен мост|понтонни моста]] през река Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]].
<gallery caption="" class="center">
Файл:Russo-Turkish War (1877–78) landing boat.jpg|Руска десантна лодка използвана при Свищов (изглед отстрани)
Line 340 ⟶ 341:
 
== Източници ==
* Генов Цонко,Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „[[Наука и изкуство]]“, София, 1978, с. 85 – 95
* Георгиев Георги,Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88
* Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы. Санкт Петербург, 1899 г.
 
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Свищов]]