Просвещение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.42.131.172 (б.), към версия на Ket Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Encyclopedie de D'Alembert et Diderot - Premiere Page - ENC 1-NA5.jpg|мини|Енциклопедията – книга която отбелязва френското просвещение]]
'''Просвещението''' ({{lang|en|Enlightenment}}; {{lang|fr|Siècle des Lumières}}; {{lang|de|Aufklärung}}) е интелектуално и философско движение в Европа от края на [[XVII век|XVII]] до началото на [[XIX век]]. Епохата е известна също като "'''''век на разума'''''" или "'''''век на философите'''''". Многобройните учени и мислители нямат обща и стройна система от идеи, повечето не се познават или си противоречат.<ref>Андрей Пантев и Борислав Гаврилов, ''Пътят на модерния свят'', София 1994, с. 243</ref> Това е логично, като се има предвид, че са "разпръснати от плантациите по източните брегове на Северна Америка до повечето европейски столици". Обединява ги само разумното и [[Светски|светско]] отношение към света, издигането в култ на човека и неговата мъдрост и съзнанието, че е нужна промяна на обществения ред. Просвещението наследява [[Научната революция (ХVІІ в.)|научната революция от ХVІІ столетие]] и ражда една от основните политически идеологии на по-късните епохи - [[Либерализъм|либерализма]].
== Същност и идеи ==
В същността си Просвещението е движение на зараждащата се [[буржоазия]] и е насочено против опорите на своята епоха - [[Феодализъм|феодалните отношения]], [[Абсолютизъм|абсолютизма]] и [[Религия|религията]]. Просветителите работят със съзнанието, че слагат край на мрачното Средновековие, като дават светлина на останалата част от населението. Ето защо те наричат своето време "светлина", "осветяване", какъвто е точният превод от френски, английски и немски език. Името си пробива път през втората половина на ХVІІІ в. и се налага окончателно чрез статията на [[Имануел Кант|Имануил Кант]] "Що е това Просвещението?" от 1784 г. Обща е вярата, че разумът ще помогне за по-доброто подреждане на обществото. Както всяко нещо в природата има разумно обяснение, така и същият подход би следвало да се приложи по отношение на хората. Просветителите са оптимисти, те вярват в историческия прогрес.
=== Икономически възгледи ===
Главният принцип на просветителите осносно [[Икономика (наука)|икономиката]] се отнася до [[Свободна търговия|по-свободна търговия]] и за [[Промишленост|индустрия]] по-малко ограничена от държавата. В известната си книга "'''''[[Богатството на народите|За богатството на народите]]'''''" професорът от [[Глазгоу]] [[Адам Смит]] се противопоставя на практикувания до този момент [[меркантилизъм]]. Той отхвърля [[Навигационен акт|навигационните актове]], тарифите, търговските [[монополи]] и регулирането на труда и [[Манифактура|манифактурното]] производство. Според него в основата на меркантилизма стои желанието на една нация да запази богатството си за сметка на останалите нации. Това може да бъде от полза, но не води до икономически ръст, тъй като другите нации прилагат същите мерки. Ето защо той стига до извода, че само изцяло свободната икономика, без държавни регулации, а ръководена от стопанската инициатива на членовете на обществото, може да осигури истинско богатство. Смит отрича достигналото до неговото време средновековно схващане, че суровините и стоките са ограничени по количество и вярва, че природата може да осигури всичко необходимо за икономическа експанзия. Това е неговата формулировка за ''безкрайните наличности'', която се приема от повечето икономисти и до днес.
Концепцията на Смит е развита впоследствие от друг [[Шотландци|шотландец]] - [[Дейвид Хюм]]. Той добавя теорията за [[Инфлация|инфлацията]] и друга важна идея - за [[Частна собственост|частната собственост]]. С това Хюм става автор на първия истински икономически модел. В същото време френски икономисти като [[Франсоа Кене]] разсъждават по друг начин. За тях няма по-пълноценен източник на богатство от земята. Те не вярват достатъчно в ползата от търговията, но също отхвърлят намесата на държавата. Те формулират главния принцип на свободната икономика „[[Лесе-фер|Laissez faire, laissez passer]]“ и по този начин създават най-значимата икономическа школа на Просвещението - [[Физиокрация|физиокрацията]].
=== Политически идеи ===
В книгата си "'''''[[Два трактата за управлението]]'''''" англичанинът [[Джон Лок]] формулира първата важна идея на епохата - че божествените права на владетелите са неприемливи. Той смята, че източник на върховната власт са всички човешки създания в държавата, което произтича от природните закони. Въвежда понятието "''политически договор''" - споразумение между народа, [[Монарх|монарха]] и [[Законодателна власт|законодателната власт]], че с дадената власт последните трябва да се грижат най-вече за защита на законните и неотменими права на гражданите. Тази власт не е абсолютна и вечна,а само дотолкова и дотогава, че да се постигне дадената цел. Така Лок поставя основни [[Конституционализъм|конституционни]] принципи, възприети възторжено от дейците на [[Американска революция|Американската революция]]. Негов продължител става [[Шарл дьо Монтескьо]] във Франция. В "'''''[[За духа на законите]]'''''" той изтъква, че съдейки от опита на минали и съвременни държави, не може да се определят универсални политически правила, че няма идеално държавно устройство. Дали формата на управление ще бъде [[монархия]] или [[република]] зависи от големината на политическата единица, а постигането на идеалния модел може да стане чрез умелото съчетаване на това, което различните държави са постигнали. За Франция например Монтескьо приема, че монархията е удачна, но не абсолютна, а ограничена от различни представителни институции. Към това отделните общности трябва да имат гарантирани специални права и самоуправление. Друго е положението във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и от нея философът взаимства най-прочутата си формула - че властите в държавата трябва да са разделени и да се контролират взаимно.
Значително по-объркани и неясни са идеите на [[Волтер|Франсоа Мари Аруе]], известен като Волтер. Той се колебае дали народът може и трябва сам да управлява и затова се спира на идеята за просветения абсолютен монарх, кралят-философ, който ще действа като народен слуга, но разполагайки с пълната власт (което се реализира като [[Просветен абсолютизъм]]). Що се отнася до [[Жан-Жак Русо]], в "'''''[[За обществения договор|Общественият договор]]"''''' (1762) той отстоява, че всяко общество трябва да има писан или неписан обществен договор, който да определя правата и задълженията на всеки индивид и особено на управляващите. Той ще ограничи свободата, но ще осигури равенство – не социално, а политическо. Общественият договор ще изразява общата воля, а тя може да се установи най-добре чрез [[референдум]]и – в този смисъл Русо е ожесточен привърженик на [[Пряка демокрация|пряката демокрация]]. Той разбира, че тя е трудно осъществима в големите държави, затова смята, че идеалните политически единици, които могат да осигурят щастие на хората, са градовете държави, както родната му [[Женева]].
По-късно Кант въвежда друго ключово и до днес понятие - "''[[правова държава]]''", което означава свободен достъп на всички членове на обществото до управлението, ограничена сила на държавата, което да предотврати нейния произвол. Само след установяването на този принцип може да се премине към [[либерална демокрация]]. Кант прави тези изводи след въвеждането на конституциите в [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Франция]] в края на ХVІІІ в.
=== Отношение към религията и църквата ===
В действителност повечето просветители не са против религията по принцип, а срещу [[Религиозен фанатизъм|религиозния фанатизъм]], [[Суеверие|суеверията]] и [[Предразсъдък|предразсъдъците]], свързани с нея. Това, което ги ужасява, е изконният принцип на християнството "вярвай без да мислиш". Затова те приемат и доразвиват принципите на Рене Декарт, че човекът трябва да се съмнява във всичко и да го приема, едва когато го е обмислил. Те отричат средновековната [[схоластика]] и се опират на чисто научни аргументи, за да формулират идеите си. Явно негативно отношение към [[Католическа църква|Църквата]] се вижда главно при френските философи. Волтер например е неин ожесточен противник, тъй като вярва, че фанатизмът е най-омразното човешко качество. е Той е против всякаква намеса на църковни дейци в управлението и обществения живот и е първият, който иска светска държава. Русо е още по-краен, той е автор на известния вик "''Смажете гадината''!", имайки предвид тъкмо религиозния фанатизъм. След него [[Пол-Анри Дитрих Холбах|Пол-Анри Холбах]] става първият значим обществен деец, който признава, че е [[Атеизъм|атеист]]. Епохата на Просвещението привнася едно толерантно и разумно тълкувание на религията, наречено [[деизъм]] - за чиста вяра в [[Бог]], без съсловие от духовници, без секти и без религиозни разделения.
=== Възгледи относно чо ===
Първият философ, който формулира ясна концепция по този въпрос, е [[Джон Лок]]. Според него човекът се ражда с чисто съзнание и в него няма ''вродени идеи'', както приемат [[Християнство|християните]]. Човешкото съзнание следователно се формира благодарение на сетивата и на натрупания опит. Човекът може да изразява много сложни идеи, но те не са породени само от заобикалящата го среда, а от разумното ѝ осмисляне. Лок приема, че човешката природа може да се променя с възрастта и да се влияе от околната среда и личните преживявания. Отхвърля концепцията за [[Първороден грях|първородния грях]] и твърди, че хората не трябва да се борят за спасението на душата си, а за подобрението на живота, който водят.
Голямо влияние в тази посока имат радикалните твърдения, изказани от Русо. В книгата "'''''Разсъждения върху произхода и неравенството между хората"''''' той започва с прочутите думи: "''Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови''". Русо твърди, че човекът е бил най-щастлив в [[Първобитна история|първобитната]] си фаза на развитие – без грижи, нужди и суета. Стремежът му към прогрес и способността му да разсъждава оказват фатално влияние върху него, тъй като благодарение на това се появява собствеността – най-неестественото нещо в неговия живот, тъй като тя предопределя неравенство, каквото липсва в природното състояние на човека. В друго свое произведение обаче - "<strong>''Емил''</strong>" - философът дава пророчески препоръки за отглеждането и възпитанието на децата – повече внимание, повече каляване, повече досег с природата, повече изпитания на волята, които ще ги превърнат в пълноценни граждани. Тази книга има революционна роля за развитието на науката [[педагогика]].
== Просвещението в различните държави ==
| |||