Разлика между версии на „Петко Кунин“

9 септември
(9 септември)
Роден е на [[12 юли]] [[1900]] година в с. Михалци. Завършва [[право]] в [[Париж]]. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в [[Българската народна банка]]. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.
 
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции. В деня след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година провежда митинг в село [[Драгана]], на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.{{hrf|Везенков|2014|363}}
 
Известен пропагандатор на съветската [[колхоз]]на система и [[колективизация]]та, на 5 ноември 1944 година Кунин оглавява новосъздадения [[Отдел „Стопански“ при ЦК на БКП (1944 – 1950)|отдел „Стопански“ при ЦК на БКП]],<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 74}}</ref> оставайки на този пост до 1946 година.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363]</ref> В периода 1945 – 1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. Приемането на Кунин в Политбюро предизвиква остри критики от [[АсенАнтон Югов]] и [[Цола Драгойчева]], като той временно е понижен до кандидат-член до изясняването на обстоятелствата.<ref name="везенков">{{cite book hrf| last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 324}}</ref> [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946 – 1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949).
 
През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Процес срещу Трайчо Костов|Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366</ref>
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.minfin.bg/bg/page/142 Биография на сайта на министерството на финансите]