Виктор Суворов: Разлика между версии

| работил = [[военен]], [[писател]], [[дисидент]]

'''Виктор Суворов''' е литературният [[псевдоним]] на '''Влади́мир Богда́нович Резу́н''' — – [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] офицер-разузнавач, дисидент,. известенПрез писател1978 г. Вемигрира имиграциявъв издаваВеликобритания и става известен писател. Издава книги на автобиографична тематика, ревизионистка история, за организацията на съветската армия и разузнаване. Води дългогодишен публицистичен конфликт със съветски и руски историци, като взаимно критикуват трудовете си като фалшификации и ненаучни подходи <ref name="Gorodetsky">''Габриэль Городецкий''. „Миф Ледокола“: Накануне войны – М.: Прогресс-Академия, 1995, стр. 352</ref><ref name="Meltukhov">''[[Мельтюхов, Михаил Иванович]]''. [http://forums.vif2.ru/showthread.php?p=1108 Главная ложь Виктора Суворова]. В сборнике „[[#CITEREFHеправда2008|Неправда Виктора Суворова-2, 2008]]“</ref><ref>„Наиболее одиозной фигурой, прочно ассоциирующейся с ложью и фальсификацией о событиях Великой Отечественной войны, является В. Суворов“.// [http://web.archive.org/20080922003447/www.mil.ru/info/1068/11278/11845/25231/46968/51003/index.shtml Ю. А. Никифоров, к.и.н., Военно-исторический журнал, № 5 – 2008]</ref>. Сред международните историци, една част от тезите му с времето са приети, към други отношението е по-критично.

Бащата на Суворов е [[майор]] от [[артилерия]]та на 72^-ри гвардейски [[миномет]]ен [[полк]], на 5^-та армия. Брат му е прослужил 27 години в Ракетните войски на СССР, уволнил се е през 1991 г. със звание [[подполковник]]. Дядо му е бил последовател на [[Нестор Махно]]. ОтВиктор е от смесен украински и руски произход. Служи в Съветската Армия 20 години - – 1958- – 1978. Става [[дисидент]] през 1978г1978 г. когато дезертира въвот СССР в Обединеното Кралство отпрез Швейцария. Задочно осъден на смърт за държавна измяна.

Понастоящем Виктор Суворов живее във [[Великобритания]], с жена си, децата си и внуците си. Продължава да пише книги и посвещава всичките си усилия на разкриването на истината за [[Втора световна война|Втората световна война]]. Остър критик на [[Путин]].

== Военната Военна кариера ==

В. Суворов започвастава военен на 11-годишна възраст, когато през 1958 г. постъпва във Воронежското суворовско военно училище.

|1958- – 1963|| ВоронежскотоВоронежско суворовско военно училище

|1963- – 1965|| КалининскотоКалининско суворовско военно училище

|1965- – 1968|| КиевскотоКиевско висше общовойсково командно училище

|1968- – 1970|| обучава сержанти за войсковото разузнаване, в състава на 1^-ви батальон от 145^-ти гвардейски мотострелкови полк, в Прикарпатския военен окръг.

|1970- – 1971|| 808^-а отделна армейска разузнавателна рота [[Спецназ]]

|1971- – 1974|| обучава се в 3^-ти факултет на Военно-дипломатическата академия

|1974- – 1978|| служи в женевската дипломатическа [[резидентура]] на [[ГРУ|Главното разузнавателно управление]] (ГРУ) на Генералния щаб

Виктор Суворов е известен анти-комунист, известен с острата си критика към режима.

Стилът на Виктор Суворов е силно [[Белетристика|белетризиран]] с много шеги, примери и анекдоти. Когато се занимава с публицистика предпочита да се позовава основно широко достъпни официални и първични източници.

Започва да издава първо книги за Съветската Армия, където разказва за личния си опит в [[Пражка пролет|Пражката пролет]] ("Освободителите"„Освободителите“, шеговито посветена на [[Леонид Брежнев|Брежнев]]), за организацията, културата и въоражениетовъоръжението на съветската армия ("„ Съветската Армия"Армия“, на англ. ''Inside the Soviet Army''). Разкрива на обществеността за съществуването на военното разузнаване ([[Главно разузнавателно управление|ГРУ]]) и Спецназ, които са малко известни през 80те години.

Най-известните му книги са от трилогията Ледоразбивачът, която критикува основните идеи на официалната Съветска историография за Втората Световна война. Той обяснява катострофалните загуби на Червената армия през 1941ва с това че тя се е готвила за мобилна и офанзивна война на чужд терен и не била подготвена за отбрана.

Други книги за периода на втората световна война критикуват официалната съветска историография относно силата на германската военна машина (Самоубийство), за периода на [[Голяма чистка|голямата Чистка]] (той твърди тя не е фатална за Червената Армия).

През 2000-те години започва нова трилогия ''Сянката на победата'' с книгата ''Взимам си думите назад,'' в която поставя под въпрос преклонението към маршал Георгий Жуков и неговите заслуги към Победата на Съвесткия съюз във Втората Световна Война. Извинява се че в предишни книги е имал положително отношение към маршала. Смята че култа към Жуков е изграден след десталинизацията за да се създаде удобна за тогавашната конюктура версия за войната. Критикува многото взаимно противоречащи се издания "Спомени„Спомени и размишления"размишления“ като пропаганда. Критикува Жуков за присвояване на заслугите на свои колеги като [[Константин Рокосовски|Рокосовски]], за огромното количество ненужни жертви по време на редица военни катастрофи включително първите месеци на [[Операция „Барбароса“|операция Барбароса]]. Разказва за организираните от Жуков учения Снежок през 1954 в който са облъчени с радиация хиляди съветски войници на Тоцкия полигон.

Друга негова трилогия е Хроника на Великото десетилетие където критикува режима на [[Никита Хрушчов|Хрушчов]]. В Твърди че Кубинската криза е опит на Хрушчов да [[Блъфиране|блъфира]] че може да заплаши САЩ със своите ракети през 1962, докато Съветският съюз всъщност няма достатъчно количесто. [[Джон Кенеди|Кенеди]] благодарение на въздушното разузнаване разкрива блъфа и получава отстъпки от СССР.

Освен публицистичните си книги Суворов пише и няколко романа, включително Контролът и Змиеядеца. Суворов популярен най-вече в Източна Европа където продава милиони книги. В България някои от книгите му са издадени за пръв път.

{{цитат|[[Втора световна война|Втората световна война]] е терминът, който [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистите]] ни научиха да пишем с малка буква. А аз пиша този термин с главна буква и доказвам, че [[Съветски съюз|Съветският съюз]] е главният виновник за нея и главният ѝ инициатор. Съветският съюз е участник във Втората световна война от 1939 година, още от първия ѝ ден. Комунистите съчиниха легендата, че ни били нападнали и че от този момент била започнала "великата„великата отечествена война"война“<ref>[http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=7063 Суворов, Виктор. Ледоразбивачът, Факел Експрес, София, 2001]</ref>.}}

* проведената от Сталин чистка в армията, през [[1937]] - – [[1938]] г. няма катастрофални размери и не е причина за разгрома на СССР през 1941 година

* генерал [[Михаил Тухачевски]] е слаб стратег, не е успял да предвиди бъдещ конфликт с [[Трети райх|Хитлеристка Германия]] и не е настоявал за превъоръжаване на „Червената армия“. Тухачевски е обвинен за провала на Съветска Русия през [[Полско-съветска война|Съветско-Полската война]]

{{цитат|Не е ли време да се замислим върху едно странно обстоятелство? Преди войната Сталин унищожава гениални пълководци, а я приключва с несъкрушима армия и цяла плеяда не по-малко изтъкнати генерали и маршали... А Хитлер не обезглавява армията си, но приключва войната с разгромена държава и разбита и безглава армия. Защо тогава всички се присмиват на кадровата политика на Сталин, а никой не се смее на кадровата политика на Хитлер? Нали трагедията на германската армия е факт? И тази трагедия се корени в това, че Хитлер не се е готвил за войната, че не е разстрелвал генералите си със стотици преди нея —– и затова я губи и трябва да се застреля сам... Марксистите и хитлеристите ни научиха да се смеем над самите себе си. <ref>[http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=2565 Суворов, Виктор. Очищение (или защо Сталин обезглави своята армия), Факел Експрес, София, 1999]</ref>}}

* [http://vsyakanedelya.blitz.bg/video/88 Интервю с Виктор Суворов за "Всяка„Всяка неделя"неделя“, БНТ]