Други книги за периода на Втората световна война критикуват данните на официалната съветска историография относно силата на германската военна машина (Самоубийство), последиците от периода на [[Голяма чистка|голямата Чистка]] (той твърди тя не е фатална за Червената Армия).
През 2000-те години започва нова трилогия ''Сянката на победата'' с книгатапърва книга ''Взимам си думите назад,'' в която поставя под въпрос преклонението към маршал [[Георгий Жуков]] и неговите заслуги към победата на Съветския съюз във Втората световна война. Извинява се, че в предишни книги е имал положително отношение към маршала. Смята че култът към Жуков е изграден след десталинизацията, за да се създаде удобна за тогавашната конюнктура версия за войната. Критикува многото взаимно противоречащи се издания „Спомени и размишления“ като пропаганда. Критикува Жуков за присвояване на заслугите на свои колеги като [[Константин Рокосовски|Рокосовски]], за огромното количество ненужни жертви по време на редица военни катастрофи включително първите месеци на [[Операция „Барбароса“|операция Барбароса]]. Разказва за организираните от Жуков учения Снежок през 1954 в който са облъчени с радиация хиляди съветски войници на Тоцкия полигон.
Друга негова трилогия е ''Хроника на Великото десетилетие'', където критикува режима на [[Никита Хрушчов|Хрушчов]]. В Твърди, че [[Карибска криза|Кубинската криза]] е опит на Хрушчов да [[БлъфиранеБлъф|блъфира]] че може да заплаши САЩ със своите ракети през 1962, докато Съветският съюз всъщност няма достатъчнодостатъчни количестоколичества. [[Джон Кенеди|Кенеди]] благодарение на въздушното разузнаване разкрива блъфа и получава отстъпки от СССР.
Освен публицистичните си книги Суворов пише и няколко романа, включително ''Контролът'' (1994), ''Изборът'' (1997) и ''Змиеядеца'' (2010,). Суворов е популярен най-вече в Източна Европа, където продава милиони книги. В България някои от книгите му са издадени за пръв път.
