Източна криза: Разлика между версии

'''Източната криза''' (на английски: ''Great Eastern Crisis'', ''Голямата Източна криза'') е своеобразна кулминация в развитието на т. нар. [[Източен въпрос]]. След [[Кримска война|Кримската война]] ([[1853]] – [[1856]] г.) в основен фактор за отношенията в Югоизточна [[Европа]] се превръща националноосвободителното движение на балканските народи. В средата на 70-те години на [[XIX век]] на дневен ред излиза въпросът за ликвидиране на османското господство в [[Босна и Херцеговина]], остров [[Крит]] и в [[Българско землище|българските земи]]. В Източната криза са вплетени непосредствените интереси на Великите сили – [[Русия]], [[Австро-Унгария]], [[Германия]] и [[Великобритания]]. Конфликтът води началото си от избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)|въстанието в Босна и Херцеговина]] през юли – август [[1875]] г., преминава през [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]] и намира своята развръзка с [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]], [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878 г.]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от юни – юли 1878 г.